Какво представлява азбестът?
Азбестът е влакнест материал, който е механично як и много устойчив на топлинни и химични въздействия. Използването на азбест в производството на различни видове материали е доста разпространено в годините от 1960 до 1980. Той се употребява най-вече заедно с цимент – азбестоцимент и съответно е разпространен най-вече в строителството.
България забранява вноса, производството и употребата на всички азбестови влакна и азбестосъдържащи продукти от 1 януари 2005 г. Забраната е въведена с Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба.
Въпреки това, азбестът може да се яви като примес при производството на продукти от замърсени
с азбест суровини.
Азбест все още се среща като изолация в някои сгради и при модернизирането им се отстранява. По-голямата част от работещите към момента в риск от експозиция на азбест извършват именно такива дейности по разрушаване, реконструкция или поддръжка на азбестсъдържащи сгради и съоръжения и/или депониране на азбестови отпадъци.
Какви здравословни проблеми може да причини азбестът
Азбестът е опасен само ако бъде раздробен и влакната попаднат във въздуха като азбестов прах. Ако тези влакна бъдат вдишани, те могат да причинят тежки заболявания. Тези заболявания се развиват главно от хора, които работят или са работили редовно с азбест.
- Азбестозата представлява необратимо увреждане на белия дроб, което води до сериозни дихателни затруднения. Тя може да продължи да се развива дори след преустановяване на експозицията на азбест. Симптомите на азбестоза могат да се появят след 10—20 години, а признаците за свързан с азбеста рак — след 40 години.
- Рак на белите дробове. Хората, които редовно работят с азбест, са изложени на по-голям риск от развиване на рак на белите дробове.
- Мезотелиомът е нелечим рак на лигавицата на гърдите или на коремната стена. Той се среща много рядко сред населението, но има по-голяма вероятност да се развие при работещите с азбест работници.
Какво предвижда законодателството по отношение на азбеста
Европейско законодателство
С Директива 1999/77/ЕО се забраняват всички употреби на азбеста, считано от 1 януари 2005 г. Освен това с Директива 2003/18/ЕО се забранява добивът на азбест и производството и преработката на продукти от азбест. Най-големият проблем обаче е експозицията на азбест при дейности по отстраняване, разрушаване, обслужване и поддръжка.
Директива 83/477/EИО на Съвета от 19 септември 1983 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа е изменена от Директива 91/382/EИО на Съвета от 25 юни 1991 година и след това от Директива 98/24/EO на Съвета от 7 април 1998 година и от Директива 2003/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 март 2003 г.
Българско законодателство
Действаща е Наредба № 9 от 2006 г. за защита на работещите от риска, свързан с експозиция на азбест при работа. Предварителното проучване на строежите за наличие на азбест е регламентирано като първа задължителна стъпка в посока оценка на риска от азбестова експозиция и планиране и прилагане на адекватни мерки за минимизиране на този риск.
Дейностите по разрушаване и ремонт на сгради се извършват нерядко без предварително проучване на материалите, поради недостатъчни информираност за възможните опасности. При съмнение за съдържание на азбест материалът трябва да се счита за азбестов и трябва да се спазват изискванията за защита на работещите от азбестова експозиция.
Намаляване на рисковете
Изискванията за защита на здравето на работещите, включително за предотвратяване на съществуващи или потенциални рискове от експозиция на азбест при работа се определят от Наредба № 9 от 4 август 2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа
Съгласно Наредбата, дейности по разрушаване и/или демонтаж на азбест и азбестосъдържащи продукти се извършват от юридически или физически лица, които имат издадени разрешения по Закона за здравето.
Издаването на разрешения е регламентирано в Раздел VII Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали.
За получаване на разрешение заинтересованото лице подава в регионалната здравна инспекция:
1. заявление за издаване на разрешение;
2. план за работата, съдържащ конкретни мерки за осигуряване на здравето и безопасността на работниците и служителите на работното място;
3. списък на ангажираните работници и служители;
4. удостоверение за обучение на работниците и служителите.
В плана за работата се определят:
1. видът и очакваната продължителност на дейностите;
2. мястото на извършване на дейностите;
3. методите, които се прилагат при дейностите с азбест или азбестосъдържащи материали;
4. личните предпазни средства, които се осигуряват, където е необходимо;
5. характеристиките на използваното оборудване за защита на:
а) работниците и служителите и за отстраняване на замърсяването с азбест;
б) други лица, които се намират на мястото на извършваната работа или са в близост до него;
6. предвидените мероприятия за опазване на околната среда;
7. редът и начинът за доказване липсата на риск от експозиция на азбест на работното място след приключване на дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали.
При разработване на плана за работа се спазва изискването за отстраняване на азбеста и/или азбестосъдържащите материали преди прилагането на техники за разрушаване с изключение на случаите, при които работите по отстраняването предизвикват по-голям риск за работниците и служителите от неотстраняването на азбеста или азбестосъдържащите материали.
От своя страна директорът на регионалната здравна инспекция съгласува документите с регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира обектът за разрушаване или отстраняване на азбест или азбестосъдържащи материали и след положително становище се издава разрешението на заявителя.
Задължително уведомяване на Инспекция по труда
Преди започване на работа работодателят е длъжен да уведоми Инспекция по труда и Регионалната здравна инспекция, на територията на която се намира предприятието.
Работодателят представя на органите информация за:
1. мястото на извършване на дейностите;
2. вида и количествата на използвания или третиран азбест;
3. извършваните дейности и процеси;
4. броя на заетите работещи;
5. началната дата и продължителността на работата;
6. предприетите мерки за ограничаване на експозицията на работещите на азбест.
Работодателят е длъжен да извърши ново уведомяване на органите по ал. 1 във всеки случай, когато има вероятност да настъпи значително увеличаване на експозицията на прах от азбест или азбестосъдържащи материали поради промяна в условията на работа.
