В съвременните компании служебните автомобили често не са само начин за улесняване на трудовия процес, но и индикатор за определен кариерен статус. От една страна, служебният автомобил е задължителен за редица професии, като шофьори, търговски агенти и други, за които е невъзможно да изпълняват трудовите си функции без него. А от друга страна, на мениджърите често се предоставя служебен автомобил като допълнителен бонус.
Вътрешните политики на много компании позволяват използването на служебните превозни средства за отиване и връщане от работа. Не е тайна, и че не винаги служебната кола се използва изключително за работни цели.
Под използването на служебен автомобил за лични цели, се разбира, че служител управлява служебна кола по лични въпроси, които по никакъв начин не са свързани с трудовите му функции. Например след края на работния ден, по време на ваканция или по време на отпуск по болест.
В тази връзка възниква въпроса дали работодателят е отговорен при злополука, станала при управлението на служебен автомобил, дори и когато той е използван за лични цели.
Всъщност няма значение дали даден инцидент е настъпил при управление на служебен автомобил или при управление на личен такъв. Това, което има значение, за да се определи дали злополуката е трудова и работодателят следва да носи отговорност, е с каква цел е управлявано моторното превозно средство.
Законодателят е определил какво е „трудова злополука”:
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
- основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
- мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
- мястото за получаване на възнаграждение.
Забележка: Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
От това определение става ясно, че ако служителят управлява служебен автомобил за лични цели, например, за да заведе децата си на училище, тогава работодателят няма да носи отговорност при настъпване на инцидент, защото злополуката няма да може да се квалифицира като трудова.
Обратната хипотеза също е възможна – инцидент, който се е случил през работно време и на самото работно място може да няма основание да се квалифицира като трудова злополука, ако е в резултат на дейност, която няма връзка с работата.
За да бъде ангажирана отговорността на работодателя следва да са налице кумулативно следните предпоставки: трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и призната като таква, както и вреди за пострадалия, причинени от нея.
Как се доказва дали служебният автомобилът е управляван за лични цели или във връзка с работата?
След възникване на инцидент работодателя има задължение да разследва злополуката. В хода на разследването се събират писмени показания и се изяснява цялата фактическа обстановка около инцидента. При това разследване следва да стане ясно с каква цел е бил управляван служебният автомобил. На база на тези показания и други документи, които се представят в НОИ се издава разпореждане дали злополуката се приема за трудова или не.
Вижте още: Процедура при трудови злополуки.
При разследването на злополука със служебен автомобил с цел изясняване на фактическата обстановка дали автомобилът е бил управляван за лични или служебни цели следва да се провери и:
- Дали служителят е в трудови правоотношения с компанията
- Дали служителят е попълнил пътен лист;
- Дали има издадена заповед за командировка;
- Дали има издадена заповед за извънреден труд;
- Дали служителят е получил разрешение и от кого да управлява служебния автомобил, ако става дума за оборотен такъв;
- Наличието/липсата на молба за отпуск или издаден болничен лист за периода на настъпване на злополуката
- Дали времето на инцидента съвпада с установеното работно време, посочено в Правилника за трудовия вътрешен ред, Заповед за извънреден труд, График или друг документ, който може да служи за ориентир.
- Отношение може да имат също така документи като оценката на риска, проведените инструктажи и друга информация, свързана с безопасните и здравословни условия на труд
Добра практика е компанията да има вътрешна процедура за реда и ползването на служебните коли, в която е определено дали и как те се предоставят за лично ползване, с която служителите да са запознати срещу подпис.
!!! Следва да се има предвид, че наличието на молба за отпуск, липса на издадена заповед за командировка или друго формално основание само по себе си не би могло да освободи работодателят от отговорност, ако злополуката действително е станала във връзка с работата.
В съда биват допускани различни свидетелски показания, могат да бъдат назначавани различни експертизи. Всичко е въпрос на доказване, поради което е добре още при разследването на настъпилата злополука да се събере максимално много информация.
Примери от реални казуси:
- По време на пътуване със служебен автомобил служител претърпява ПТП поради лоши метеорологични условия. За това пътуване служителя няма изрична заповед от работодателя, а само устна и пътувания със служебен автомобил не са включени в трудовата характеристика на лицето. Вследствие на злополуката има внезапно увреждане – счупен крайник. Злополуката е призната за трудова злополука от НОИ.
- Марина отива на работа и по пътя претърпява злополука. Блъсната е от колоездач, при което пада и чупи дясна ръка и си навяхва крака. По спешност я откарват в Пирогов. Работодателят отказва да заведе злополуката като трудова, затова Марина сама я регистрира като такава в НОИ. От НОИ определят злополуката като трудова, поради това, че е настъпила по време на пътя й до работата. Работодателят упражнява правото си да обжалва акта, с който злополуката е приета за трудова по съдебен ред. С решението си съдът се позова на Европейската практика и приема, че злополуката няма трудов характер.
!!! В най-новата съдебна практика, макар все още същата да няма задължителен характер при разрешаването на спорове по идентични казуси се приема, че злополука, настъпила по пътя за отиване или връщане на работа не е трудова злополука.
Друг случай би бил, ако Марина е изпратена от работодателя да вземе фирмени документи и по пътя е била блъсната от колоездач. Тогава злополуката щеше да се потвърди като трудова, тъй като пътуването на Марина би било във връзка или по повод на извършваната работа, или извършена в интерес на предприятието. И щеше да е без значение как е пътувала – със служебен автомобил, личен автомобил или пеш.
