Законова рамка
- Закон за здравословните и безопасни условия на труд
- Наредба No 7 от 1999 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасност и опазване на здравето на работещите на работното място и при използване на работното оборудване
- Наредба No 3 от 2001г. на МТСП и МЗ за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
Подхлъзването или падането от височина е един от най-честите причинители на трудови злополуки, макар в съвременното общество да са предприети различни мерки за ограничаване на риска и тези гледки от близкото минало вече да изглеждат напълно неприемливи:
Определения
Под “подхлъзване или падане” се разбира непреднамерено падане на човек при движение:
- по равна повърхност, например в резултат от спъване, подхлъзване, изкълчване на глезена
- По стълби, например в резултат от спъване, подхлъзване, изкълчване на глезена
- Водещо до преместване на по-долно ниво, например чрез скачане или падане
Под “падане от височина” се разбира падане от ниво най-малко метър и половина. Разликата между нивото, от което може да започне падането и нивото, на което би завършило падането се дефинира като височина на падане.
Примерите за работа на височина включват:
- достигане до товарния отсек на пътно или железопътно превозно средство или контейнер;
- работа върху цистерна за автомобилен или железопътен транспорт, плавателен съд или контейнер (за проверка на инспекционните отвори);
- използване на стълбища или сгъваеми подвижни стълби за достигане до плавателни съдове, резервоари, силози и съдове за съхранение;
- използване на работни платформи като скелета, кулови скелета, автовишки, подемници и подиумни стълби.
Мерки за ограничаване на риска:
Мерките винаги следва да отчитат основните принципи на превенция и да са съобразени с техническия прогрес за елиминиране на риска при източника на възникване, но не винаги може да се изключи вероятността за подхлъзване и падане от височина.
Редът за намиране на евентуални решения трябва да следва йерархията на мерките:
- борба с риска при източника на възникване;
- прилагане на технически решения и колективни средства за защита;
- използване на оранизационни мерки за защита;
- използване на лични предпазни средства срещу падане от височина;
- и индивидуални мерки за защита, свързани със специфичното поведение.
На практика основната защитна мярка, която се предприема във връзка с падането от височина, е използването на лични предпазни средства.
Лични предпазни средства при работа на височина:
При избора на работно оборудване за използване по време на работа на височина, колективните мерки за защита, например използването на предпазни мрежи и др., трябва да се избират с предимство пред мерките за лична защита.
При избора на ЛПС йерархията на контрол изисква първо да се изберат ЛПС, които предотвратят падания – системи за обезопасяване като предпазен колан / сбруя за цяло тяло. Предпазният колан / сбруя за цяло тяло е предназначен да създаде удобство и сигурност при работа на височина. Избира се модел, при който конструкцията на лентите спомага за разпределението на тежестта и намаляване на натиска при продължително висене. При падане и обезопасяване тежестта на тялото се поема от бедрените ленти. Така след инцидент работещият може да остане във висящо положение по-дълго без опасност за здравето и живота му до предприемане на действия по спасяване.
На второ място, трябва да се обмисли използването на ЛПС за позициониране на работното място (използвано заедно с подходящо резервно ЛПС за задържане при падане), за да се подпомогне позиционирането и подкрепата на работника по време на изпълнение на работните задачи. Позициониращите системи са предназначени за подпомагане на работника, за да може двете му ръце да бъдат свободни за работни задачи.
При позициониране работещият трябва да има втора независима осигуровка като трябва да се внимава позициониращият ремък да не се полага върху остри ръбове на елементи от конструкцията.
Важно е да подчертаем, че позициониращите системи имат за цел да създадат удобство при работа, но не са предназначени за спиране на падането и не трябва да се употребяват самостоятелно като системи срещу падане от височина.
И накрая, трябва да се обмисли използването на ЛПС в случай, че се случи падане.
Цялото защитно облекло трябва да е подходящо за предприеманата работна дейност, както и за преобладаващите условия на околната среда. Съвместимостта с друго работно облекло също е жизненоважна. За предпочитане е цял гащеризон, за да се предотвратят инциденсти доколкото е възможно от стърчащи и висящи части от дрехи, освен това джобовете трябва да бъдат затворени със закопчалки, за да се предотврати изпадането на елементи. Всички дрехи трябва да са удобни за носене. Ако е подходящо да се носи яке или друго връхно облекло, то не трябва да ограничава движението. При работа във влажни и ветрови условия може да се наложи допълнителна защита. При неблагоприятно време може да се изисква облекло с качулки, достатъчно големи, за да се носят над шлема, но такова облекло не трябва да ограничава поставянето на колан или да ограничава движението.
Каските може да се наложи да включват каишка за брадичка. Обикновените индустриални / строителни каски не са подходящи за работа на височина – те нямат достатъчна механична здравина при страничен удар и не са стабилни върху главата поради отсъствие на триточково закрепване.
Защитата на очите трябва да е съвместима с шлема, а също и с очила, ако се носи.
Обувките трябва да осигуряват стабилна опора на стъпалото и глезена и подметка, която предотвратява подхлъзване. Там, където се налагат дълги изкачвания или се извършва работа от стълба, се препоръчва подсилена подметка.
Защитните ръкавици, когато е подходящо използването им, не трябва да компрометират сръчността и трябва да са подходящи за преобладаващите метеорологични условия.
ЛПС, използвани за защита от падания, попадат в категория III Оборудване на Европейската директива за ЛПС 89/686 / ЕИО. Това означава, че всички ЛПС за защита от падане, използвани в Европейската общност, трябва да бъдат маркирани с CE и да отговарят на определени минимални изисквания.
ВАЖНО:
Отговорност на ползвателите е да следят състоянието на специализираните лични предпазни средства за работа на височина преди, по време и след всяка употреба.
Някоя екстремна ситуация може да ограничи срока им на годност до едно единствено ползване. Например ако ЛПС е било в контакт с опасни химически вещества, изложено на екстремни температури, понесло е голямо натоварване.
Бракуваните ЛПС трябва да се унищожават след връщането им в съответния склад, за да се предотврати бъдещата им употреба.
Вижте още:
