Стоенето прав с ограничено движение е значителен проблем за някои групи работници, а последиците за здравето от продължителното стоене включват различни мускулно-скелетни увреждания (МСУ).
Въпреки че няма конкретна политика в областта на здравословните и безопасни условия на труд (БЗР) по отношение на свързаната със стоене работа в стратегията на ЕС за БЗР се признава и се посочва като приоритет общото предизвикателство на свързаните с работата мускулно-скелетни увреждания.
Какво означава продължителна правостояща работна поза с ограничено движение?
Работата в стоящо положение, която е статична или с ограничено движение, може да бъде проблем, когато стоенето е невъзможно да се редува с други пози и когато продължителността ежедневно е твърде дълга. Продължителното стоене прав може да бъде определено като непрекъснато стоене в продължение на повече от един час или стоене в продължение на повече от четири часа дневно. Продължителното статично стоене или стоене с ограничено движение включва и стоенето на място (движението е ограничено до радиус от 20 cm) и липсата на възможност за получаване на временно облекчение посредством ходене или сядане.
Работните места, в които преобладава стоенето прав, включват кухненски персонал и сервитьори, заварчици и резачи, продавачи на дребно, служители на рецепция, електротехници, фармацевти, учители и детски възпитатели, физиотерапевти, бармани, работници на конвейер, оператори на машини, служители по сигурността, инженери, библиотекари, фризьори, лабораторни техници, медицински сестри и заети с полагане на грижи лица.
Много работници, на които се налага да стоят прави на работа, заемат нископлатени работни места. Нископлатените и временните работници често разполагат с малка свобода на действие за това как да работят и кога могат да почиват или да се движат. На някои работни места от работниците може да се изисква да стоят ненужно прави, например когато трябва да обслужват клиентите прави единствено, защото това се счита за по-професионално или по естетични причини.
Последици за здравето от продължителното статично стоене прав
Продължителното стоене прав се свързва както с МСУ, така и с различни от МСУ последици за здравето, които включват следното:
- болки и оплаквания в краката, коленете, прасците и ходилата;
- болки в долната част на гръбнака;
- високо кръвно налягане/ограничено кръвообращение;
- сърдечно заболяване;
- варикозни вени;
- умора;
- проблеми при бременност.
Излагането на вибрация, засягаща цялото тяло, когато се стои прав продължително време, например стоене прав върху повърхност, която вибрира, увеличава рисковете от проблеми в долната част на гръбнака и други МСУ, особено ако позите са с ограничено движение, неудобни или лоши.
Проучванията предполагат също така, че професиите, включващи предимно стоене прав, са свързани с още по-голям риск от сърдечно заболяване, отколкото професиите, включващи предимно седене. Това налага извода, че е важно не просто да се замени работата прав с работата седнал, а че е необходимо вместо това да се осигури съчетание от седене, стоене и движение на работното място.
Нормативна уредба и насоки
Съгласно директивите на ЕС и националното ни законодателство (Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска) всички работодатели имат общи задължения да извършват оценки на риска и да въвеждат превантивни мерки въз основа на оценките. При избора на мерките те следва да избягват рисковете, ако е възможно, и да адаптират работата към работника. В оценката на риска трябва да се вземат под внимание и всички работници, които са особено чувствителни към риска, например работници, които вече страдат от ишиас или проблеми с коленете.
Към избягването и подобряването на здравословните и ергономичните условия на работата, свързана със стоене прав, отношение има и Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Насоки от Европейската агенция за безопасност при работа за стоенето прав по време на работа.
Препоръката е акцентът да бъде поставен преди всичко върху следното:
- Оплаквания поради продължително стоене прав с ограничено движение би могло да има в случаи на стоене всеки ден в продължение на 15 или повече минути.
- Продължително стоене прав с ограничено движение означава ограничаване в рамките на конкретно място или близо до него (в рамките на 1 m2 без излизане от тази зона).
- Избягване на продължителното стоене прав с ограничено движение на работа: за повече от 1 час непрекъснато и/или за общо повече от 4 часа дневно.
- Редуване във възможно най-голяма степен на позите в следните съотношения: 30 % стоене прави; 60 % седене; 10 % ходене/движение/каране на колело.
Важно е да се разбере, че обратното на седенето не е стоенето, а движението. И така, въпреки че често бюрото за стоене и седене с цел редуване на седящо и стоящо положение е полезно, то не е достатъчно, тъй като продължават да се редуват две статични пози.
Стратегия за превенция с цел избягване на продължителното стоене прав
Както при всички области на управлението на риска, мерките за избягване на продължителното стоене прав следва да се осъществяват в рамките на стратегия, в която се възприема систематичен подход, използва се оценка на риска и се следва йерархия на превантивните мерки. Стратегията за превенция следва да гарантира добра ергономия на работното място и участие на работниците с конкретни мерки за избягване на продължителното стоене прав и за насърчаване на повече движение и по-малко стоене по време на работа (т.е. като се направи работата по-динамична).
В стратегията за превенция следва да се включи следното:
- Осигуряване на подходящо ергономично индивидуално работно място и условия на средата, включително подходящ стол, табуретка или индивидуално работно място. Включването на възможност за регулиране (на височината на работната зона, мястото за сядане, индивидуалните работни места за седене и стоене и т.н.) е важно за безопасния и удобен процес на работа.
- Организиране на работата с цел ограничаване на стоенето прав, балансиране на задачите, които ще бъдат изпълнявани, и осигуряване на възможности за редуване на задачите, почивки, когато е необходимо, и т.н. Да се предоставя на работниците достатъчен контрол върху това как работят, например да им се даде възможност да редуват начините на работа и да почиват, когато е необходимо. Може да бъде полезно да се установят максимални периоди на стоене.
- Въвеждане на допълнителни мерки за намаляване на рисковете, ако стоенето прав не може да бъде избегнато, например подложки и омекотени стелки.
- Насърчаване на консултирането с работниците и тяхното активно участие — това е важно за всички аспекти на стратегията.
- Насърчаване на здравословно поведение, например чрез повишаване на осведомеността и предоставяне на обучение във връзка с продължителното стоене и програми за грижи за гърба. Тази мярка ще бъде неефективна, освен ако не се прилага заедно с останалите горепосочени елементи.
- Прилагане на организационни политики и практики, за да се гарантира практическата реализация, например насърчаване на работниците да информират за проблеми с работата в стоящо положение. Важно е да се оценява целият диапазон от рискови фактори, включително продължително стоене прав, докладване на лоши ергономични пози, повтарящи се движения, ръчна обработка и излагането на вибрации, засягащи цялото тяло, и те да бъдат разглеждани заедно и всеобхватно.
Често интервенциите на работното място са елементарни и евтини.
Важните елементи на ергономията на индивидуалното работно място за работа в стоящо положение включват следното:
- Проектирайте индивидуалното работно място и организирайте работата така, че да се даде възможност на работниците да редуват в достатъчна степен стоене, използване на табуретка, седене на стол и/или ходене.
- Проектирайте индивидуалните работни места според задачите, които ще бъдат изпълнявани, например като отчитате работната височина, за да не се налага работниците да се пресягат прекалено надалеч или прекалено нависоко.
- Осигурявайте достатъчно пространство за краката, коленете и ходилата.
- Проектирайте индивидуалните работни места така, че да се избегнат неудобни пози на врата или на торса, например при гледане на екрани или използване на инструменти и предмети.
Редица мерки могат да бъдат взети предвид, ако статичното стоене прав с ограничено движение не може да бъде избегнато. Те включват подова настилка, която осигурява известна еластичност; подложки против умора; удобни ортопедични обувки със стелки; табуретка на колела; мерки за предотвратяване на вибрации, засягащи цялото тяло; и примери за начини за разнообразяване на позите при стоене.
