Предоставяне на ваучери за храна

Предоставяне на ваучери за храна

С промените в Закона за корпоративното подоходно облагане от 1 януари 2024 г. работодателите ще могат да предоставят на своите служители само ваучери за храна на електронен носител след 1 юли 2024 г.

Съществуват две наредби, по които работодателите могат да предоставят  ваучери за храна на служителите си:

  •  Наредба № 11 определя условията и реда за задължителното осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Ваучерите за храна по Наредба 11 не се регулират от държавни квоти и работодателите нямат максимална месечна сума за служител, с която трябва да се съобразяват.

Вижте повече в темата: https://www.ctc-bg.com/безплатна-храна-и-напитки/

  • Ваучерите за храна по Наредба 7 са универсални и приложими за всички предприятия и работещите в тях, независимо от спецификата на работния процес и условията на труд в тях. Те трябва да бъдат предоставени на всички служители в равен размер, като месечният максимум на човек за месец е 200 лв. (2024г.).

В тази тема ще се спрем само на някои по-неясни и спорни въпроси във връзка с предоставянето на ваучери по Наредба 7:

Може ли стойността на получения ваучер да се определи на база положен труд или всички служители трябва да получат една и съща стойност на ваучери?

Ваучерите за храна по Наредба 7 се причисляват към социалните придобивки, а те от своя страна по закон трябва да са достъпни за всички служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол.  Съгласно наредбата „Ваучери за храна на електронен носител се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представителните синдикални организации в предприятието.“ Това означава, че има възможност да се въведе критерий за предоставяне на ваучери за тези, които реално са полагали труд, включително е възможно получаване на ваучери за храна пропорционално (на база отработен ден/час).  За да се въведе тази практика, следва да е налице ясна документална обосновка от страна на работодателя относно уговореното между него и представителите на работниците и служителите.

За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. В случаите на предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.

При назначаване на работник на два договора – основен и допълнителен по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) при един и същ работодател, дружеството задължено ли е да предоставя ваучери за храна и по двата договора?

В тази насока са изказани редица принципни становища от Националната агенция по приходите. ( писма с изх. No 24-34-90/29.09.2014 г., изх. No 26-Ш-10/10.01.2020 г. и изх. No М-26-С-699/18.01.2021 г.,изх. № М-24-39-38/11. 04. 2023г., които са публикувани в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.).

Когато едно физическото лице е сключило трудов договор на основание чл. 110 от КТ при същия работодател, следва да се имат предвид  условията по  чл. 209, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В разпоредбата изрично е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето. 

Следователно, ако на лице, наето по основен и трудов договор на основание чл. 110 от КТ при един и същ работодател, са предоставени ваучери в общ размер на 400 лв. (по 200 лв. по двата договора), няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като същата ще се предоставя в различен размер. 

Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО , от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

 

 

Сподели

Подобни статии