1. Трябва ли работодателят задължително да осигури медицинско обслужване на своите служители?
Работната среда и условията, които тя поражда имат съществено влияние върху здравословното състояние на работниците и служителите. Поради това ЗЗБУТ и Кодексът на труда въвеждат определени изисквания, с цел превенция на факторите, които могат да доведат до трудови злополуки, професионални заболявания и запазване както на физическото, така и на психическото състояние на служителите и работниците.
Санитарно-битово обслужване
Актуалната нормативна уредба, касаеща санитарно-битовото обслужване се съдържа в глава Х на Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Санитарно – битовото обслужване се отнася до организиране и осигуряване на определени условия на работните места, които имат отношение и влияние върху здравето на работещите, като осигуряване на условия за лична хигиена, питейна вода, подходящи условия за почивка.
В определени случаи терминът санитарен се ползва за определяне на вещи, които се използват в медицината. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 242 – 244 от Наредба №7/1999г., включени в глава Х. Съгласно чл. 242 в зависимост от големината на организацията, вида на работните дейности и честотата на трудовите злополуки трябва да се осигурят една или повече стаи за оказване на първа долекарска помощ. Необходимо е стаите да бъдат осигурени с подходящо оборудване и обзавеждане за оказване на първа долекарска помощ, както да са лесно достъпни при необходимост от използване на носилки (чл. 243, ал. 1). Също така трябва да са означени с установените за тази цел знаци ( Съгласно чл.243, ал. 2).
Наредба № 7 от 1999г. не дефинира термина „първа помощ”, нито правилата, по които тя следва да се оказва. Не указва и какви трябва да са лесно достъпните средства за оказване на първата помощ. Със Заповед № РД 09-410/13.10.1994г. са утвърдени Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа.
Медицинско обслужване
Чрез спазване на правилата за организиране и оказване на първа долекарска помощ, работодателите формално биха изпълнили задълженията си по чл. 282 от КТ за осигуряване на медицинско обслужване.
В заключение: задълженията на работодателя, съгласно чл. 282 биха се изпълнили когато работодателят:
– Поддържа чиста работната среда и осигурява необходимите условия за спазване наличната хигиена на работещите;
– Осигурява достъпни средства за оказване на първа помощ и те биват означавани с установените знаци;
– Формално задълженията по чл. 282 от Кодекса на труда за осигуряване на медицинско обслужване ще бъдат изпълнени от работодателя със спазване на правилата за организиране и оказване на първа помощ.
Можете да изтеглите правилата за оказване на първа долекарска помощ от тук: Правила
Актуализиран съвременен опис на съдържанието на аптечката можете да изтеглите от тук: Аптечка
Извършване на предварителни и периодични медицински прегледи
Предварителни медицински прегледи
Съгласно чл.287, ал. 1 от Кодекса на труда всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Освен в този член, КТ урежда и някои специфични случаи, когато организирането и извършването на предварителни медицински прегледи е задължително. Наредба № 3 за задължителните медицински прегледи е подзаконовият нормативен акт за прилагане на разпоредбата на чл.287 от КТ и въпреки, че е много остаряла (1987г.) тя все още е действаща.
Съгласно нея, за да може да се прецени годността на лицата, с оглед тяхното здравословното състояние, да изпълняват определени професии или длъжности, за които кандидатстват, е необходимо да бъдат провеждани задължителни предварителни медицински прегледи.
Съгласно чл.287, ал. 2 от Кодекса на труда предварителните медицински прегледи не се заплащат от работодателите, а разходите се поемат от лицата, които кандидатстват за работа с изключение на случаите на чл.140а, ал. 2 от КТ – полагане на нощен труд, когато разходите се поемат от работодателя.
Периодични медицински прегледи
Подзаконовата нормативна уредба, касаеща периодичните прегледи се съдържа в чл. 8 до 29 на Наредба № 3. Съгласно този член задължителните периодични прегледи на работещите се извършват, за да може да бъдат диагностицирани евентуални ранни форми на заболявания и откриване на рискови фактори за възникването на социално-значими и масово разпространени болести. Задължителните периодични прегледи трябва да бъдат извършвани с определена честота, като на тях подлежат всички работници и служители, през цялото времетраене на трудовата им дейност. За работещите лица до 18-год. възраст периодичните прегледите се провеждат ежегодно, за лицата от 18 до 40-год. възраст се провеждат един път на всеки пет години, а за лицата над 40 год. – един път на всеки три години ( Съгласно чл.9). Изключение са работещите, които по време на работата си са в контакт с различни производствени вредности и за тях важат специални правила съгласно чл.10.
В задължението на работодателите е до 30 ноември всяка година, да определят групите служители, които трябва да бъдат прегледани през следващата календарна година.
Въз основа на оценката на риска и условията на труд в организациите, службите по трудова медицина изготвят списък на професиите и длъжностите, които определя работещите, които трябва да бъдат подлагани на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания. Определят се също тяхната честота и вида на специалистите, които трябва да извършат необходимите прегледи и изследвания.
В заключение: задълженията на работодателя, съгласно чл. 287 биха се изпълнили, когато:
– На задължителни предварителни медицински прегледи подлежат лица, които постъпват на работа за първи път, такива които преминават на друга работа (независимо дали в същото или в друго предприятие), която е свързана с вредни фактори и/или с риск от професионално увреждане, както и лицата, които са прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца
– Извършването на предварителните медицински прегледи трябва документално да бъдат отразени (Медицинско свидетелство за работа).
– Периодичните прегледи за лицата от 18 – до 40-годишна възраст трябва се извършват веднъж на всеки пет години, а за лицата над 40-годишна възраст – веднъж на всеки три.
– Работодателят всяка година до 30 ноември, трябва да определи групите служители, които подлежат на прегледи през следващата календарна година.
– Периодичните медицински прегледи се извършват в лечебно заведение или от медицински специалисти.
Службите по трудова медицина не извършват медицински прегледи, но може да подпомогнат организирането и извършването им. Задълженията на Службите по трудова медицина по отношение на медицинските прегледи се свързват със:
– създаването и поддържането на лични здравни досиета на всеки работещ на електронен и хартиен носител;
– издаването на заключения (писмени) за здравословното състояние и пригодността на служителите/работниците за извършване на даден вид работа при започване на работа или след преминаване през периодичните прегледи;
– изготвянето на ежегоден анализ на здравословното състояние на работещите въз основа на постъпилите болничните листи и проведените периодични прегледи през годината.
2. Срокове за архив на документи – част II
Счетоводство
| НОСИТЕЛИ | СРОК | ОСНОВАНИЕ |
| Ведомости за заплати | 50 години | Чл. 42 ЗСч, чл. 38 ДОПК |
| 2. Счетоводни регистри и финансови отчети | 10 години | Чл. 42 ЗСч, чл. 38 ДОПК |
| 3. Документи за данъчно-осигурителен контрол | До 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи. | Чл. 42 ЗСч, чл. 38 ДОПК |
| 4. Документи за финансов одит | До извършване на следващ вътрешен одит и одит на Сметната палата. | Чл. 42 ЗСч |
| 5. Всички останали носители | 3 години
5 години |
Чл. 42 ЗСч
Чл. 38 ДОПК |
| 6. Данъчни документи, издавани по реда на ЗДДС | До 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи. | Чл. 121, ал.1 ЗДДС |
| 7. Контролни ленти от касови апарати в търговските обекти | В 3-месечен срок от датата на отпечатване на последната касова бележка на съответната лента. | Чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства |
| 8. Отчетни документи по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, включително книгите за дневните финансови отчети и контролните ленти | 5 години | Чл. 42, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства |
| 9. Погасяване на публични вземания по давност | Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено |
Чл. 171, ал. 1 ДОПК
Чл. 171, ал. |
3. Електронно подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица
Националният осигурителен институт (НОИ) информира, че от 1 юли 2017 г. заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица може да се подава и по електронен път.
Това ще става чрез специално разработена електронна административна услуга, която ще бъде достъпна на интернет страницата на институцията (www.noi.bg) от същата дата. Онлайн услугата допълва списъка от над 65 програмни продукти на НОИ, които вече работят в услуга на потребителите. По този начин институтът продължава политиката за намаляване на административната тежест за осигурителите и осигурените лица.
Достъпът до електронната услуга ще се осъществява чрез използването на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код (ПИК) на подателя, издаден от НОИ.
Във връзка с промяната в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е утвърден нов образец на заявление. Заедно с него потребителите, избрали електронния вариант на подаване, ще трябва да приложат като прикачен файл и акт за прекратяване на правоотношението.
За заявленията, подадени след 30 юни 2017 г., отпада необходимостта лицата да представят документи, удостоверяващи осигурителен стаж за безработица, тъй като данните за времето след 31.12.2001 г. ще се извличат от информационната система на НОИ.
В новия образец на заявлението безработното лице следва да посочи един от трите възможни начина за получаване на документите, които НОИ издава във връзка с исканото обезщетение. С оглед защита на личните данни получаването им по електронен път на посочен електронен адрес е възможно, само ако лицето притежава квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код. В тези случаи документите се смятат за връчени с изтеглянето им.
Новият образец на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е публикувано на интернет страницата на НОИ (www.nssi.bg), в рубриката „За потребителя“/ „Формуляри“/ „Формуляри и образци за безработица“.
