Като част от поредицата „Често давани предписания след проверки от Инспекция по труда“, в настоящата тема разглеждаме едно често предписание по отношение на допълнителния платен отпуск.
Предписание:
За работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки да се осиryрява ползването на допълнителен платен годишен отпуск – не по-малко от 5 работни дни, съгласно разпоредбата на чл.156 от Кодекса на труда и във връзка с чл.2, т. 29 (като шофьори на товарни автомобили над 12 т) от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск /ДВ, бр. l0З от 2005г,/
Основание:
- Кодекс на труда
Допълнителен платен годишен отпуск
Чл. 156. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишен текст на чл. 156 – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
2. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.
2. НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДОВЕТЕ РАБОТИ, ЗА КОИТО СЕ УСТАНОВЯВА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК
Заповед за определяне на работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск:
Вижте още в темата: Разлика между допълнителен и удължен платен отпуск
