Последните години технологичния прогрес се случва по-бързо, отколкото компаниите са готови, както в случая на пандемията от Ковид, когато масово се въведе дистанционната работа. Но освен, че компаниите не винаги са готови за динамичната обстановка, твърде често и законодателството не е готово да отговори на тези модерни отношения.
Особено, когато се касае за навлизането и използването на изкуствен интелект, който може да взема решения сам.
Можем ли да ангажираме имуществената отговорност на работодателя в следствие на действия на изкуствен интелект? Например при едно пътнотранспортно произшествие с автомобил, който е автономен и няма водач кой ще носи отговорност? Или при трудова злополука, причинена от робот. Изкуствения интелект може да вземе решение сам и да застраши живота и здравето на работещите.
Тази тема за трудовото право тепърва ще се развива, тъй като няма законодателна рамка, нито в България, нито на ниво ЕС касаеща изкуствения интелект.
Към настоящия момент обаче и настоящото законодателство може до голяма степен да даде отговор при евентуална хипотеза на трудова злополука с участие на изкуствен интелект.
Чл. 200 от Кодекса на труда е категоричен, че работодателя носи т.нар „обективна отговорност“. Това е отговорност без вина и при нея не се изследва дали работодателя е виновен или дали негово оборудване, което е причинило увреждане е виновно, включително и когато това оборудване е част от изкуствен интелект. Работодателят ще носи отговорност винаги при трудова злополука с участието на дадена машина, която използва изкуствен интелект и няма да може да се изключи отговорност, защото машината е взела самостоятелно грешно решение.
Въпросът е по-скоро, ако дадено самостоятелно решение на изкуствен интелект увреди работник или служител дали работодателя ще може да търси с регресен иск отговорност от производителя или този който поддържа тази система на изкуствен интелект. Но това е въпрос, който принципно не се регулира от трудовото законодателство и съответно едва ли ще намери място в Кодекса на труда.
Като тема на бъдещето се очаква изработването на нормативна рамка и отговор на тези въпроси, както и хипотезата, кой ще носи отговорност, когато изкуствения интелект е взел погрешно решение в резултат на хакерска атака към софтуера, тъй като тогава отговорност няма да може да се вмени на фирмата производител.
