Изкуствен интелект и трудова злополука

Изкуствен интелект и трудова злополука

Последните години технологичния прогрес се случва по-бързо, отколкото компаниите са готови, както в случая на пандемията от Ковид, когато масово се въведе дистанционната работа. Но освен, че компаниите не винаги са готови за динамичната обстановка, твърде често и законодателството не е готово да отговори на тези модерни отношения.

Особено, когато се касае за навлизането и използването на изкуствен интелект, който може да взема решения сам.

Можем ли да ангажираме имуществената отговорност на работодателя в следствие на действия на изкуствен интелект? Например при едно пътнотранспортно произшествие с автомобил, който е автономен и няма водач кой ще носи отговорност? Или при трудова злополука, причинена от робот. Изкуствения интелект може да вземе решение сам и да застраши живота и здравето на работещите.

Тази тема за трудовото право тепърва ще се развива, тъй като няма законодателна рамка, нито в България, нито на ниво ЕС касаеща изкуствения интелект.

Към настоящия момент обаче и настоящото законодателство може до голяма степен да даде отговор при евентуална хипотеза на трудова злополука с участие на изкуствен интелект.

Чл. 200 от Кодекса на труда е категоричен, че работодателя носи т.нар „обективна отговорност“. Това е отговорност без вина и при нея не се изследва дали работодателя е виновен или дали негово оборудване, което е причинило увреждане е виновно, включително и когато това оборудване е част от изкуствен интелект. Работодателят ще носи отговорност винаги при трудова злополука с участието на дадена машина, която използва изкуствен интелект и няма да може да се изключи отговорност, защото машината е взела самостоятелно грешно решение.

Отговорността има обективен характер – тя е за обезщетение, а не санкция за неправомерно поведение на работодателя – чл.200 (1) КТ. Това показва и разпоредбата на чл.200 (2) КТ – отговорност при злополука, причинена от непреодолима сила. В този случай става дума не за юридическа отговорност, а за поемане на професионален риск от работодателя, за възстановяване на паричната равностойност на причинените вреди.
Чл. 200. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Въпросът е по-скоро, ако дадено самостоятелно решение на изкуствен интелект увреди работник или служител дали работодателя ще може да търси с регресен иск отговорност от производителя или този който поддържа тази система на изкуствен интелект. Но това е въпрос, който принципно не се регулира от трудовото законодателство и съответно едва ли ще намери място в Кодекса на труда.

Като тема на бъдещето се очаква изработването на нормативна рамка и отговор на тези въпроси, както и хипотезата, кой ще носи отговорност, когато изкуствения интелект е взел погрешно решение в резултат на хакерска атака към софтуера, тъй като тогава отговорност няма да може да се вмени на фирмата производител.

Сподели

Подобни статии