Ненормиран работен ден

Какво е ненормиран ден и кога се прилага такава организация на работа?

Ненормиран е работният ден, при който работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на нормалната 8-часова продължителност на работния ден.

Ненормиран работен ден се установява за длъжности, при които характерът на работата, която работникът или служителят трябва да изпълнява, е „особен“. Това означава, че естеството на работата налага задълженията, присъщи за длъжността, понякога (а не като правило), да се изпълняват и след изтичане на нормалното работно време, чиято продължителност е уговорена в трудовия договор. 

Типичният пример е по-голямото натоварване при счетоводното приключване на месеца или на годината.

Организацията на работното време се прилага за длъжности и процеси, при които се знае, че в определени дни обемът на работа налага да се работи повече от обичайното, но не е възможно да се предвиди точен график за служителите.

Това е и една от разликите с въвеждането на сумираното изчисление на работното време – при него графикът на работа предварително може да се планира и работата на смени повече от 8 часа е нещо постоянно. Напротив, при ненормирания ден, естеството на работа предполага понякога, а не като правило да се изпълняват задачите и след изтичане на редовното работно време.

Установяването на ненормиран ден като правило (например, работа по 12 часа всеки ден) би било заобикаляне на закона.

Въвеждане на ненормиран ден

Съгласно трудовото законодателство ( чл. 139а от КТ), ненормиран работен ден за някои длъжности може да се въведе поради особения характер на работата и след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Консултациите са част от процедурата, но работодателят не е длъжен да се съобрази с мнението на синдикатите или на представителите на работниците и служителите и в крайна сметка решението е негово. Но консултацията следва да бъде документирана, дори и становището по нея да е отрицателно.

Вижте още: https://www.ctc-bg.com/консултация-с-представителите/

Не е поставено нормативно ограничение за периода, за които може да се въведе ненормирано работно време. Въвеждането на този вид работно време  се осъществява чрез издаване на заповед от работодателя като изрично се посочват длъжностите, за които се въвежда такова работно време.

Съдържанието на заповедта не е регламентирано в Кодекса на труда, но практиката е утвърдила следните реквизити като неразделна част от документа:

  • Дата на издаване на заповедта
  • Данни за работодателя (Наименование и ЕИК)
  • Дата, считано от която заповедта влиза в сила
  • Дата на протокола от проведените консултации с представителите на работниците и служителите и синдикалните организации в предприятието (Важно е датата на този документ да предшества датата на издаване на заповедта.)
  • Длъжности , за които се въвежда ненормираният работен ден (възможно е да бъде добавен и списък с имена и длъжности на конкретните служители)
  • Данни за лицето, което издава заповедта от името на работодателя (имена, длъжност и подпис)

Списъка с длъжностите с ненормиран работен ден може да бъде редактиран и допълван периодично от работодателя по негова преценка според необходимостта труда да бъде полаган и след изтичане на редовното работно време. Всяка една промяна  работодателя следва предварително да съгласува с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите.

При сключване на  трудов договор с ново лице, което ще работи при условията на ненормирано работно време в договора му се описват 8-часов работен ден при пет дневна работна седмица, а ненормираното работно време се установява чрез заповед от работодателя.

Извънреден труд

Работниците/служителите, изпълняващи посочените длъжности са задължени при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Трудът, който е положен извън рамките на нормалното работно време, не се счита за извънреден. Тези часове не се заплащат от работодателя, а се компенсират с допълнителен отпуск, който съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ е не по-малко от 5 работни дни.

Законът не изисква изработените допълнително часове да отговарят на допълнителните часове отпуск. Това означава, че страните по трудовото правоотношение могат да договорят и по-голям допълнителен отпуск, но той не може да бъде по-малко от 5 работни дни.

Важно: В случай, че се наложи да се работи в почивни или празнични дни при работа на ненормиран работен ден възниква право на допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Ограничения:

  • При този вид работно време съществуват същите ограничения по отношение на задължителната междудневна почивка, която е в размер на 12 ч. и междуседмична – 48 ч. 

Освен това при евентуално продължаване на работното време над нормалното на служителя/работника се полагат най-малко 15 минути почивка след изтичането на нормалното работно време.

Ненормиран работен ден не означава неограничен във времето.

Например ако служител/работник на ненормиран работен ден приключи работа в 21:00 часа, на следващия ден може да отида в офиса след 09:00.

– При работа на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време.

  • Лицата, които работят при условията на намалено работно време, нямат право да работят на ненормиран работен ден. 
  • Същото важи и да за работниците и служителите, изпълняващи надомна работа.

Отчитане на допълнителните часове

Отчитането на допълнителните часове става съгласно възприетия начин в предприятието за отчитането на труда.

В правилника за вътрешния трудов ред следва да се посочи начинът за регистриране на присъствието (книга, електронна система за отчитане и т.н.), началото на работния ден и напускането след полагането на допълнителните часове труд.

Сподели

Подобни статии