Практически насоки за безопасност и ефективност при дистанционна работа от вкъщи от Европейската агенция по безопасност и здраве
През последните години работата от разстояние се увеличава. Това със сигурност се дължи на напредъка в информационните и комуникационните технологии, настъпил през последните години и вероятно поради някои от предимствата, свързани с дистанционната работа. Особената ситуация в областта на общественото здраве, която предизвика COVID-19 подтикна много работници и работодатели да изберат работата от вкъщи за първи път.
Работата от разстояние може да окаже влияние върху безопасността и здравето на работещите на разстояние и порати тази причина Инспекция по труда през изминалите месеци акцентира на необходимостта от оценка на риска при този нов за мнозина режим. Работодателите и работниците трябва да са наясно с рисковете, свързани с работата от вкъщи и да се справят с тях чрез прилагане на адекватни превантивни и контролни мерки.
Предимства и недостатъци на работата от разстояние в контекста на професионалното здраве и благосъстояние
| Предимства | Недостатъци | |
| Служител |
|
|
| Работодател |
|
|
Работа от разстояние и безопасност и здраве при работа
Работодателите имат същите отговорности за здравето и безопасността за служителите, които работят от разстояние, както и за всички други работници, които работят в офиса. Отговорностите включват идентифициране и управление на професионалните рискове на дистанционното работно място, което в повечето случаи се явява дома на служителя. Основните елементи на риск, които трябва да бъдат разгледани, са:
– работната среда у дома
– работното оборудване (основно работата с видеодисплей)
– стрес и психическо благосъстояние
– работа сам (в случай, че се случи нещо неочаквано, като злополука или заболяване)
– общи рискове за здравето и безопасността, включително въвеждане на добри практики и стандарти в домакинство, за да се избегнат електрически рискове, рискове от подхлъзване, падания и др.
Повечето съвети и препоръки, предоставени в тази статия от Европейската агенция по безопасност и здраве, могат да се считат за примери за „добра практика“ и следователно не са задължителни или дори подходящи за всички ситуации, свързани с работата от вкъщи.
Работна среда у дома
Подходящата работна среда у дома може да включва:
– Стая или поне място, където служителят от разстояние да може да работи.
Това е важно по различни причини: Обособеното работно място позволява на работника да бъде акустично и визуално изолиран, улеснявайки концентрацията и свеждайки до минимум разсейването. Освен това допринася за поддържането на граница между работата и личния живот. Това е символичен начин за установяване на разделение между тези две сфери: излизането от стаята означава приключване на работа.
– Адекватна температура, влажност и вентилация.
– Адекватно осветление (включително дневна светлина) за ефективно, точно и здравословно изпълнение на задачите.
– Адекватна интернет връзка и телефонни линии (ако е необходимо).
– Редовни проверки за дефекти в оборудването и електрическите кабели.
Работно оборудване (Работа с видеодисплей)
Работата от разстояние е свързана с почти същите ергономични рискове, които съществуват и в офисното работно място. Работата с видеодисплеи, неадекватната работна станция (бюро) и заседналата работа са свързани с редица проблеми като умората на очите; мускулно-скелетни нарушения; стрес; умствено и когнитивно натоварване; и ефектите върху здравето, свързани с липсата на упражнения (затлъстяване, диабет тип II, сърдечно-съдови патологии и др.).
Конкретното оборудване и аксесоари, заедно с превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети, трябва да се определят чрез оценка на работна станция у дома на служителя. Трябва да вземат предвид специфичните за потребителя нужди, ограниченото пространството и времето, прекарано в работа на компютъра.
На национално ниво много министерства на труда са разработили основни контролни списъци и ръководства, които трябва да помогнат на работодателите и работниците да оценят ергономичните рискове, свързани с работата на компютъра.
В тази връзка можете да видите и нашия видео материал относно безопасната работа с видеодисплеи:
Прости дейности, които могат да бъдат предприети за намаляване на рисковете, свързани със заседнала работа / продължително седене при работа с видеодисплеи е правенето на физически упражнения.
Примери за упражнения за разтягане, които трябва да се изпълняват на равни интервали през целия ден:
Повдигнете ръцете над главата си и правете кръгове с ръце.
Свийте рамене и ги завъртете няколко пъти назад и напред.
Завъртете врата си внимателно отляво надясно, и в обратната посока.
Завъртете глезените си по няколко пъти в посока.
Облегнете се на стола и избутайте горната част на ръцете си върху стола, за да опънете гърдите и раменете си.
Сключете ръце зад стола си и изпънете раменете назад.
Примери за упражнения при седене, които да поддържат движение и активност през целия работен ден:
Стегнете задните си части за 5-10 секунди.
Правете упражнения за ръцете с тежък перфоратор или пълна бутилка вода.
Въртете се няколко пъти на стола за тренировка.
Правете повдигания на краката под бюрото си.
Примери за упражнения, които могат да бъдат добавени към вашата работна рутина:
Изправете се или ходете по време на телефонните разговори.
Яжте обяда си далеч от бюрото.
Разходете се по време на обедната почивки и по време на прекъсванията за почивка.
Разтягайте се на бюрото си на всеки 30 минути.
Добавете минимум 10 минути аеробни упражнения с умерена или енергична интензивност към деня си, което е достатъчно, за да накарате сърцето да изпомпва и да изгаря калории.
Използвайте регулируеми работни станции, за да можете да работите както изправени, така и седнали.
Добавете още кратки почивки или микро почивки към работния си ден.
Стрес и проблеми с психичното здраве
Основните източници на стрес за служителите, които работят от разстояние включват дългото работно време; интензивната работа; организацията на работата; изолацията; и размиването на границите между работа и личния живот.
Няколко подхода могат да помогнат на работещите на разстояние да подобрят баланса си между професионалния и личния живот:
– Започнете и завършете деня с ежедневен ритуал (облечете се, излезте на разходка или друга динамична дейност) и се опитайте да започнете и завършите работа по едно и също време всеки ден.
– Определете часовете, през които могат да се свържат с вас колегите и мениджърите ви.
– Планирайте работния ден и се придържайте към него (за да контролирате работното време, за да избегнете прекалената работа или работа без вземане на почивки).
– Когато приключи работното ви време, прекъснете връзката, като приберете преносимия компютър или изключите работния телефон.
– Планирайте и правете редовни и кратки почивки и обедна почивка.
– Имайте определена стая / пространство, в което да работите, така че когато напуснете тази стая да почувствате, че и работата е приключила.
– Установете граници около работното ви време, в което вашия партньор, деца или съквартиранти да се съобразяват.
Изолирането поради работа от разстояние може да има потенциални отрицателни ефекти върху професионалното здраве и благосъстояние на работещите на разстояние. Ето защо е важно да се осигури добра комуникация между дистанционно работещия и работодателя или колегите.
Предоставянето на средства за комуникация от работодателя (имейли, чатове, споделени документи, видеоконференции, инструменти за съвместна работа, споделен дневен ред и т.н.) и свързаната с тях подкрепа е желателно.
Чрез средствата за комуникация въведени от работодателя, служителите могат да бъдат информирани за най-новото развитие около работните задачи, проекти или за екипа и организацията.
Добра практика е да се планират редовни срещи с мениджъра, екипа и клиентите, за да се поддържа постоянен контакт и да насърчават положителни работни отношения. Освен това по този начин мениджърите си осигуряват редовен контакт, за да се уверят, че подчинените им са здрави и в безопасност.
Неформалният контакт може да се поддържа чрез събиране онлайн по време на виртуални кафе паузи, чатове и т.н.
