Психосоматични се наричат заболяванията, които се развиват под въздействието на редица причини, предимно от психологичен характер, но имат ясни пато-физиологични прояви. Това са ФИЗИЧЕСКИТЕ СТРАДАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПСИХИЧНОТО НЕБЛАГОПОЛУЧИЕ. Самият термин „психосоматични болести” не е нов – още от времето на Хипократ и Асклепий (Ескулап) са били известни тесните връзки между „Psycho” (душа) и „Soma” (тяло). Но научното потвърждение за физиологичните механизми на развитие на тези болести се появява през средата на ХХ век. В настоящия момент като болести с предимно психосоматичен произход се смятат :
- артериална хипертония;
- язва на дванадесетопръстника;
- колит;
- бронхиална астма;
- определени видове алергичен дерматит.
Има още множество болести, произхода на които е „свързан” с психичния елемент, но те се развиват в съвкупност и с други фактори (външни и вътрешни), затова не могат да се причислят към тази група.
Причини за развитие на психосоматичните заболявания са многообразни и се подразделят на следните групи:
- Психологични проблеми на личността, свързани с детски преживявания, подтиснати емоции, съзнателно или подсъзнателно блокиране на лоши спомени;
- Несъвпадение между реалните възможности на личността (физически, ментални, социални) и предизвикателствата на средата;
- Остър или хроничен психо-емоционален стрес от въздействие на негативни външни фактори.
Факторите от първата група не са предмет на грижите на трудовата медицина. Към втората група фактори за развитие на психосоматичните болести работодателят може да има отношение, когато извършва предварителен подбор на кадри, подпомаган от Служба по трудова медицина. Законовата норма в случая се явява Наредба №3 ”За задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работещите”, публикувана в ДВ бр.16 / 1987г. Независимо от отдалечения срок на издаване, наредбата продължава да бъде основният регулативен документ в тази област, поради липсата на по-актуален такъв.
Както се вижда от названието на Наредбата, профилактичните медицински прегледи на работещите в Р. България са задължителни. Организацията и провеждането им е ангажимент на работодателя, подпомаган и консултиран от Службата по трудова медицина.
Вижте темата: Медицинско обслужване за служителите
По дефиницията прегледите се разделят на:
-
- предварителни – целящи да установят физическата и, при специални случаи, психическа, пригодност на кандидата за изпълняваната работа;
- периодични – целящи да определят степента на въздействието на работната среда върху здравето на работещите и да открият първите симптоми на настъпващи промени в здравето – при наличието на такива.
Колкото по-специфични са условията на труд на работното място, толкова по-стриктно трябва да подхожда Работодателят към първоначалния подбор на персонала. Ако предварителните медицински прегледи са проведени формално, без да се отчитат медицинските противопоказания за определени видове дейности, последиците могат да бъдат много тежки. Ако работното място е заето от лице, чиито физически и/или психически характеристики са неподходящи за изпълняваната професионална дейност, това лице сравнително бързо може да развие тежко заболяване от професионален или от общ характер. Работодателят ще бъде изправен пред необходимостта да компенсира загубата на работоспособност (временна или трайна) на лицето и в същото време да търси нов работник за извършване на работа. За да бъдат избегнати подобни ситуации, е необходимо при постъпване на работа да бъдат изисквани следните документи :
- становище за здравно състояние на работещия, предоставено от СТМ, обслужваща предишното му место на работа;
- данните от общопрактикуващия лекар на кандидата за работа.
Фактори, имащи значение за развитието на психосоматичните заболявания:
1. Стрес – в работната среда има много елементи, способни да предизвикат стрес при работещия: прекалено висока или ниска неотговаряща на образоваността и компетентността отговорност, необходимост от постоянно внимание, водещо до „изчерпване” (бърнаут-синдром), необходимост от вземане на отговорни решения и/или решаване на проблеми в ограничен времеви промеждутък, проследяване на движение на хора и техника с променливи характеристики и т.н. Извеждаме извън рамките психологическите стресори от организационно естество – като междуличностни конфликти, нездравословна атмосфера в колектива и др.
ПРОФИЛАКТИКА – ако приемем, че пълното премахване на фактора от работната среда е принципно невъзможно, остават следните начини за ограничаване на неговото въздействие:
- ФРТП;
- Изграждане на фирмена политика за опазване на здравето на работещите, включваща информиране на работещите на здравословно хранене и психо-емоционална релаксация;
- Групови програми („Team-building”) за заздравяване на междуличностните връзки в колектива;
- Периодично провеждане на профилактични медицински прегледи.
2. Физиологичен риск – произтича от организацията на работния процес (режим/темпо на работата, работното време, въртене на смени, междусменни почивки). Всичко това може да създаде допълнително натоварване върху организма на работещия, водещо до бързото изчерпване на физиологичните защитни механизми.
ПРОФИЛАКТИКА – адекватна организация на трудовия процес, съобразена със законовите норми и с индивидуалните особености на организма на работещите.
3. Работа с видеодисплей – това е сравнително нов фактор на работната среда, придобиващ все по-голямо значение. Освен очевидното натоварване върху зрителния анализатор и костно-мускулната система, работата с компютър предявява повишени изисквания и към психо-сензорните механизми на работещия (необходимост от проследяване и въвеждане на голям обем информация, задължителна автокорекция и т.н.). Ако физическите характеристики на компютърния екран не са добре балансирани, (яркост, премигване) те водят до раздразнение не само на зрителния анализатор, но и на сензорните зони в главния мозък. Следват психично затормозяване и умора – предпоставки за развитие на психосоматични заболявания.
ПРОФИЛАКТИКА :
- Физиологичен режим на труд и почивка (ФРТП);
- Проверки на компютърното обзавеждане;
- Периодично провеждане на профилактични медицински прегледи.
4. Шум – основните физиологични ефекти от въздействието на шума върху човешкия организъм се проявяват като увреждания на слуховия апарат. Но има и така наречените екстрааурални („не-слухови”) ефекти, свързани с общото стресогенно въздействие на шума като дразнител на централната нервна система. Най-честата клинична манифестация на подобни ефекти е артериалната хипертония и болести на стомаха (диспепсии, гастрит, язва).
ПРОФИЛАКТИКА – ограничаване на въздействието на шумовия фактор.
ВАЖНО!
Въпреки доказаното значение на психо-емоционалните фактори за развитие на психосоматичните болести, лечението на подобни заболявания трябва да започне ЛЕКАР С ТЕРАПЕВТИЧНА СПЕЦИАЛНОСТ според профила на заболяването, а НЕ ПСИХОЛОГ. Психологът може да се включи на по-следващи етапи в лечението, за отработване на психо-емоционалните комплекси, характерни за личността на работещия и подпомагане в решаването на индивидуалните личностни конфликти.
