Попълване на производствена характеристика

Попълване на производствена характеристика

За какво служи производствената характеристика?

Производствената характеристика е документ, които се представя пред ТЕЛК (Териториални експертни лекарски комисии) и НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия) във връзка с определяне на процент нетрудоспособност, както при продължаване на отпуск по болест, когато лекаря и ЛКК вече нямат право да издават нови болнични листа.

Целта на производствената характеристика е да даде пълна характеристика на условията на труд на лицето, включително и на тези условия на труд, които не са пряко свързани с разглежданото заболяване, но които могат да имат връзка със стари заболявания, признати за професионални и подлежащи на преосвидетелстване.

В кои случаи се издава производствена характеристика?

Съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността производствената характеристика се изисква като част от документите, които са необходими за явяване пред ТЕЛК.

Съгласно този правилник производствена характеристика се изисква само за лица, които работят по трудови или по служебни правоотношения към момента на освидетелстването.

Как се попълва производствената характеристика?

Бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с официално писмо или се предоставя на лицето за освидетелстване, за да я предостави съответно на работодателя за попълване.

Последната актуална бланка на производствена характеристика, може да се изтегли от сайта на НОИ: https://www.nssi.bg/forusers/forms/159-trzforms/595-haracteristika

Производствената характеристика се попълва от работодателя съвместно със службата по трудова медицина, като в края на документа изрично е посочено в бланката, че се изисква подписа на лекаря от Службата по трудова медицина.

В точка 1 се попълват данните за осигурителя (предприятието), изготвил производствената характеристика: Наименование и ЕИК/Булстат
В точка 2 се записват икономическата дейност и кода на икономическата дейност. С тази информация обикновено разполага счетоводството или правен отдел, тъй като тя се изисква още при подаването на документите за регистрация на нова фирма в Търговския регистър и следва да проверите с какъв код е регистриран вашия работодател.
В точка 3 се записва адреса на фирмата – записва се адресът по регистрация на фирмата в Търговския регистър
В точка 4 се записва списъчния брой на работниците и колко от тях са жени. Според чл. 3, ал. 1 от МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СПИСЪЧНИЯ И СРЕДНИЯ СПИСЪЧЕН БРОЙ НА ПЕРСОНАЛА, утвърдена от Националния статистически институт със заповед No РД 07-21/31.01.2007 г. на председателя на НСИ, списъчния брой на персонала е “ броят на наетите лица, фактически работещи или временно отсъстващи, в предприятието към определен момент от време.“ С цялата методика, можете да се запознаете на сайта на НСИ: Методика
В точка 5 се записват данните на лицето, на което се издава производствената характеристика – имена и ЕГН.
В точка 6 се записва неговия професионален маршрут. Тази информация обикновено се взема от трудовата книжка и хронологично се записват длъжностите, които лицето е заемало, времето от – до и натрупаният стаж на всяка длъжност, както и името и местонахождението на съответното предприятие.
В точка 7 се сумира целият стаж, описан в предходната точка.
В следващия раздел, производствената характеристика се разделя на две като дясната част повтаря лявата като съдържание за попълване. При изготвяне на производствена характеристика за лице, което до момента не е било трудоустроявано се попълва само лявата колона на бланката. Ако лицето обаче вече е било трудоустроявано на друга длъжност, то тогава попълваме дясната колона на бланката (точките, означени с „а“).
В точка 8 се попълва наименованието на длъжността, която заема лицето в момента. Ако производствената характеристика се попълва във връзка с проучване на професионална болест се описва длъжността и условията на труд (т. 8 до т.21) за длъжността – настояща или предходна, свързана с проучваната болест. Кодът по НКПД обикновено можете да намерите в длъжностната характеристика на лицето или в документите за обявяване на трудовия договор в НАП. Кодът по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) задължително се попълва при изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда при сключване на трудов договор.
В точка 9 се записва стажът по професията. При общият стаж по професията, ако лицето е работило на тази длъжност и в други предприятия се сумират всички години до момента и отделно се записва стажът по професията в настоящото предприятие.
В точка 10 се отбелязва категорията труд – първа, втора или трета. Категорията на положения след 31.12.1999 г. труд се определя въз основа на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). С Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП се определя обхвата на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в различните дейности, производства, работни места и професии. https://www.noi.bg/legislationbg/ordinances/591-narkategortruda
В точка 11 се записва продължителността на работното време в часове – например: 6ч., 8ч. или друго. Информацията следва да вземете от трудовия договор на лицето или в случай, че там не е описано – от Правилника за вътрешния трудов ред, Заповед на работодателя за работното време или друг официален документ на работодателя касаещ определянето на работното време за съответната длъжност на лицето. Ако в някои от тези документи е посочено също така, че се работи на смени или се полага нощен труд за тази длъжност, трябва да се маркират опциите „работа на смени“ и/или „нощен труд“ в бланката на производствената характеристика.
В точка 12 се отбелязва дали работното място е постоянно или непостоянно. Съгласно СТАТИСТИЧЕСКА СИСТЕМА „ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ“, утвърдена със Заповед No РД 07-00-185/02.07.2014 г. на Председателя на НСИ:

“Постоянно” работно място се приема при непрекъснато обслужване над 4 часа дневно или с кратки прекъсвания, без смяна на зоната на трудовата дейност.

“Непостоянно” работно място се приема при смяна на зоните на трудовата дейност в рамките на работното време (например при извършване на ремонтна дейност и поддържане на машини, съоръжения и оборудване; вътрешнофирмен транспорт; проверка на прибори и автоматика и други подобни).

В точка 13 се отбелязва местоположението на работното място. Статистическата система „Професионални болести“ дава следните определения:

Местоположение на работното място „в помещение (на закрито)“ се приема при работа в цех, работилница, склад, магазин, стая или други подобни помещения; при работа на водачи на превозни средства или пътуващ персонал.

Местоположение на работното място „на открито“ се приема при работа не по-малко от осем месеца в годината на открито, както и при работа в навеси и други подобни постройки; при работа на водачи на тежкотоварни моторни превозни средства, подемно-транспортна строителна и селскостопанска техника, които обслужват строителни, миннодобивни, геоложки, селскостопански, горски и други обекти, когато липсват технически възможности за отопление на кабините за управление на тези средства.

Местоположение на работното място „под земята“ се приема при работа в подземни рудници, тунели, шахти, кладенци и други.

Местоположение на работното място „под водата“ се приема при извършване на водолазна и друга подводна дейност (работа в кесони или други подводни апарати).

Местоположение на работното място “във въздуха или на голяма надморска височина” се приема при работа на борда на въздухоплавателни средства (самолети, хеликоптери или други подобни) и при работа във високопланински обекти (метеорологични станции, хижи, спасителни служби или други подобни).

Местоположение на работното място „на височина“ се приема при работа на определена височина (управление на кранове от кабина; изграждане и поддръжка на високи инженерни съоръжения и конструкции – кули, мачти, комини, водни кули или други подобни; монтаж и поддръжка на антенно-мачтова телекомуникационна техника или други подобни).

Местоположение на работното място „в ограничени и специфични пространства“ се приема при работа в промишлени пещи, затворени съдове (цистерни, резервоари и други), двойни дъна на плавателни съдове, контейнери, силози, бункери, тръбопроводи, хладилни камери и други подобни съоръжения.

Информация за работното място може да се вземе от оценката на риска за съответната длъжност.

В точка 14 се описват факторите на работната среда, като всеки фактор, който е наличен за дадената длъжност се описва отделно. Информация по тази точка следва да има в оценката на риска за съответната длъжност. Вижте повече за факторите на работната среда и сроковете им за измерване тук: Фактори

Записва се освен името на разглеждания фактор и:

– оценката на риска в степен и словесна стойност според използваната методика за оценка (например: степен 1 и стойност обикновен, степен 2 и стойност допустим и т.н.)

-експозицията на този фактор средносменна – в часове и в години стаж в настоящето предприятие;

-предприетите мерки за ограничване на въздействието от експозицията. Тази информация също следва да се съдържа в оценката на риска или в програмата за управление на риска. В най-честите случаи като предприети мерки се описват осигурени лични предпазни средства и защитно облекло, инструкции, физиологични режими на труд и почивка и други.

В точка 15 се описват предимно кои части на тялото са ангажирани в работния процес за съответната длъжност. Информацията по тази точка може да се попълни само съвместно с лекаря от службата по трудова медицина.

Установена е тясна връзка на уврежданията на пръстите и китката с дейности с двигателна монотония и прилагане на сила, заемане на неблагоприятни положения на пръстите и китката, с локално вибрационно въздействие (рязане, работа с вибриращи инструменти, обслужване на поточна линия).

В точка 16 се избира работната зона – оптимална, максимална и/или извън тях. Информацията по тази точка отново се попълва съвместно с лекаря от службата по трудова медицина.

Максималната работна зона се определя от най-отдалечените точки на тялото във всички посоки, които могат да бъдат достигнати от работната част на горните или долните крайници. При такава поза има често протягане на ръце или крака за извършване на определено действие, но тялото като цяло е статично.

При оптималната работна поза крайниците могат да извършват продължително естествени движения с оптимален ефект.

Извън максималната и оптимална работна поза попадат работните дейности, които не могат да се свършат чрез протягане на ръце или крака, а е необходимо и привеждане, завъртане и т.н.

В точка 17 се описва физическото натоварване, характерно за дадената длъжност. Информация по тази точка може да се намери в оценката на риска.

Ако в оценката на риска фактор „физическо натоварване“ не е оценен самостоятелно, може да се прибегне към стандартна таблица за оценяването на физическите дейности (виж Приложение)

Записва се:

-експозицията средносменна и в години стаж в настоящето предприятие

-предприетите мерки за ограничване на въздействието

-ако за длъжността се включва и ръчна работа с тежести се попълват и следващите полета:

В точка 18 се избира вида на работата: двигателно-монотонна или не. Примери за двигателно-монотонна или репетитивна работа са дейности свързани с ръчна опаковка, поточна линия, въвеждане на данни на компютър и други. При работата участват основно пръстите, дланите, китките и предмишниците.
В точка 19 се определят видовете работни пози, характерни за длъжността, както и средно часовете, прекарвани в тези пози през смяната/общото работно време за деня.
В точка 20 се маркира дали е въведен или не физиологичен режим на труд и почивка.
В точка 21 се описват другите видове усилие, освен физическото: гласово, зрително, нервно-психично. Тази информация също може да се потърси в оценката на риска за съответната длъжност. При работа в офис и видеодисплей най-вероятно в оценката на риска ще присъстват факторите зрително напрежение и нервно-психично напрежение. Гласово напрежение е характерно за учителската професия, журналисти, работещи в кол-центрове и др. професии, които изискват интензивно говорене с клиенти.
В точка 22 се описват колективните предпазни средства в предприятието и личните предпазни средства, които ползва лицето, на което се издава производствената характеристика.

Повече за личните предпазни средства можете да прочетете в темата: Лични предпазни средства

Колективните предпазни средства като термин са определени в допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „Средство за колективна защита“ е проектно, конструктивно, технологично, организационно или друго техническо решение, което изолира пространството, в което може или се проявява опасността от местонахождението на работещите или други лица, които биха могли да бъдат увредени. Примери за колективни предпазни средства са: огради, парапети, звуко и/или шумоизолиращи екрани, аспирационни и газсигнализаторните системи, климатизация и др.

В точка 23 се описват дните във временна нетрудоспособност за календарната година и двете предходни години. Данните могат да се вземат от издадените болнични на лицето или от регистъра на болничните, който се води в предприятието, ако в него се записва кодъкт по МКБ (Международната класификация на болестите), които задължително се записва в производствената характеристика.
В последната част на производственаа характеристика се посочват данни за други предприети мерки – организация на работа, въртене по работни места в рамките на работната смяна и др., вредни битови навици (ако има данни за такива), упражняване на друга дейност, осигурени ваучери/храна, напитки и др.
На финала се подписват Човешки ресурси, Длъжностното лице по БЗР, Лекаря от Службата по трудова медицина и Ръководителя (Управителя). Поставя се и печат на фирмата.

Попълване на производствена характеристика

Офиси на СТМ СТС Инженеринг ООД

Полезно

Месечен Бюлетин