Оценката на съответствие – необходимо задължение и ползи
Оценката на съответствието е тежък процес на анализ и сравнение, с който се определя степента на сходство към нормативната уредба (държавна и корпоративна) – обща и специфична, касаеща дейността на дадена организация, по отношение на безопасността и здравето при работа.
Подробната и задълбочена оценка на съответствието е изключително полезна и ограничава до минимум възможностите за санкции от контролните органи, прилагани към правонарушителите на безопасността и здравето при работа, които носят дисциплинарна, имуществена, административно – наказателна и наказателна отговорност.
Оценяването на съответствието е основно изискване на стандарта BS OHSAS 18001:2007 ”Системи за управление на здравето и безопасността при работа. Изисквания” – клауза 4.5.2.1 . При провеждането на регулярните одити в сертифицираните системи за управление на безопасността и здравето при работа се проверява:
1 Актуалността на оценката на съответствието с всички други приложими изисквания, които организацията е приела да изпълнява;
2. Как се оценява съответствието с всички приложими изисквания, които организацията е приела да изпълнява.
Стъпки за извършване на оценката на съответствието:
1. Съставяне на списък на нормативните актове – определяне на закони, правилници, наредби, кодекси и други нормативни документи, които касаят дейността на организацията. Към списъка могат да се добавят и други изисквания, които организацията е приела да спазва и които не са включени в изброените нормативни актове.
2. Проверка за актуалност на нормативните актове – определяне на актуалното издание на съответния нормативен документ. Най-удобният вариант за поддържане на актуална информация е абонамент за информационна система /Сиела, Апис/, която сигнализира за промени в нормативната уредба и поддържа информация за актуалните версии на нормативните документи. Друг вариант е следенето на измененията чрез държавен вестник или електронни издания като lex.bg.
Важно е организацията да поддържа актуална информация за нормативната уредба касаеща дейността й, за да може да осигури съответствие с непрекъснато променящите се изисквания.
3. Определяне на конкретните изисквания отнасящи се до дейността – нормативните актове обхващат всички аспекти/или поне се опитват/ по дадено направление, но всяка организация трябва определи тези от тях, които касаят нейната дейност.
4. Оценяване на съответствието спрямо изискванията – на базата на определените изисквания се извършва оценка за съответствие. Съществуват различни варианти на оценяване. Една възможност е с „ДА“ или „НЕ“ в зависимост от резултата на оценката. Друг вариант е използването на процент за степента на съответствие с изискванията. Изборът на вариант зависи от изискването на оценителя за обема информация, относно нивото на съответствие.
5. Определяне на мерки за постигане на съответствие – със сигурност не съществува организация, която да отговаря на 100% на изискванията на нормативните актове ( доказателства за изпълнение на дадено изискване). Затова е важно да се определят областите, за които има несъответствия и да се предприемат мерки за тяхното отстраняване, например Програма за управление на професионалния риск при извършване на дадена работна дейност.
Разработени от нашия екип оценки на съответствието за свободно ползване: