Преди да се използва някакво химическо вещество, дори и ако е нещо, с което е работено у дома или в други ситуации, е важно да се разбере какви опасности може да породи веществото и как може да се работи с него безопасно.
За да се оцени опасността на дадено химично вещество, трябва да се имат предвид както физическите опасности, така и здравните. По принцип има много повече информация за физическите опасности, докато здравните рискове са по-малко дискутирани.
Информационните листове за безопасност, освен етикета, който следва да придружава веществото, са друг източник за оценка на рисковете и опасността.
Виж темата: Информационни листове за безопасност
Физически рискове при работа с химикали
Физическите опасности от дадено химично вещество включват неговата запалимост и реактивност. Запалимостта е тенденцията на химичното вещество да гори. Точката на възпламеняване, температурата на самозапалване и границите на запалимост на материала могат да бъдат намерени в информационните листове са безопасност и са полезни при оценката на потенциала за опасност от пожар при определени условия.
Реактивността е потенциалът на материала да експлодира или да реагира с въздух, вода или други вещества при контакт.
Здравни рискове при работа с опасни химични вещества
Последиците за здравето при работа с опасните химикали често са по-малко ясни от физическите опасности. Когато се обсъждат последиците за здравето два термина често се използват взаимозаменяемо – токсичност и опасност. Въпреки това, действителните значения на тези думи са съвсем различни. Токсичността е способността на химичното вещество да причини вреда. Опасност е вероятността материалът да причини вреда при условията на употреба. По този начин, при правилно боравене, дори силно токсични химикали могат да бъдат използвани безопасно. Обратно, по-малко токсични химикали могат да бъдат изключително опасни, ако се третират неправилно.
Действителният риск за здравето при използване на даден химикал зависи от токсичността и действителната експозиция. Без значение колко токсичен е материалът, има малък риск, ако няма възможност за навлизане в тялото на работещия с него. Оценката на токсичността на химичното вещество и възможните начини на навлизане в тялото ще помогне да се определят какви защитни мерки трябва да бъдат предприети.
Възможни начини на навлизане на дадено вещество в тялото
Кожа и очи
Най-лесният начин за влизане на химикалите в тялото е чрез директен контакт с кожата или очите. Контактът на химикал с кожата може да доведе до локална реакция, като изгаряне или обрив или абсорбиране в кръвта. Абсорбцията в кръвния поток може да позволи на химикала да предизвика токсични ефекти и върху други части на тялото.
Абсорбцията на химикала през кожата е повлияна от здравето на кожата и свойствата на химикала. Кожа, която е суха или напукана или има наранявания, предлага по-малко съпротивление.
Следва да се носят ръкавици и друго предпазно облекло, за да се сведе до минимум експозицията. Симптомите на увреда на кожата може да включват суха, белеща се кожа, зачервяване и подуване, обриви или мехури и сърбеж. В случай на химически контакт с кожата, изплакнете засегнатата зона с вода в продължение на поне 15 минути, като при необходимост съблечете и дрехите си, ако са засегнати. Потърсете медицинска помощ, ако симптомите продължават.
Химическият контакт с очите може да бъде особено опасен и да доведе до болезнено нараняване или дори слепота. Носенето на предпазни очила или маска може да намали риска от контакт с очите. Очите, които са в контакт с химикали, трябва да се изплакнат незабавно с вода непрекъснато, в продължение на поне 15 минути. Ако сте с контактни лещи не се бавете, за да ги отстраните, а започнете веднага с промиването, защото всяка секунда е важна, за да не се допусне по-голяма увреда. Премахнете лещите по време на промиването. Консултирайте се с лекар!
Вдишване
Белите дробове са най-често срещаният начин за навлизане на газове, пари и частици, които могат да увредят тъканта в белите дробове или да влязат в кръвообращението.
Повечето опасни химични вещества имат миризма, която е забележима при определена концентрация, наричана праг на миризма. Остра умора може да възникне, когато човек се излага на висока концентрация или след продължителна експозиция на някои вещества. Това може да доведе до намаляване или изчезване на миризмата, докато опасността от прекомерно излагане може да остане.
Симптомите на свръх експозиция могат да включват главоболие, повишено производство на слуз и дразнене на очите, носа и гърлото. Наркотичните ефекти, включително объркване, замаяност, сънливост или колапс, могат да се дължат на излагане на някои вещества, включително много от обичайните въглеводородни разтворители. В случай на излагане, затворете контейнерите, отворете прозорците или по друг начин увеличете вентилацията и се преместете на чист въздух. Ако симптомите продължават, потърсете медицинска помощ.
Опасни химични вещества, които произвеждат изпарения, трябва да се използват в добре проветриви помещения или на места с добра вентилация.
Поглъщане
Въпреки че е малко вероятно някой случайно да изяде даден химикал, може поглъщането да се случи в резултат на ядене и пиене на храни и напитки, които са компрометирани от химикала или пък чрез замърсени ръце и контакт с устата. Рисковете могат да се намалят като не се яде, пие, пуши и не се съхранява храна на местата, където се използват химикали. В случай на поглъщане на дадено вещество не предприемайте предизвикване на повръщане преди да сте се консултирали със спешен телефон или медицинско лице.
Чрез инжекция
Последния възможен път за навлизане на химикал в тялото е чрез случайно инжектиране. Това може да се случи при злополуки с игли и спринцовки или при злополуки със счупени стъклени предмети или други остри предмети, които са били замърсени с химикали. Ако се случи подобно инжектиране, мястото трябва да се измие със сапун и вода и да се потърси медицинска консултация.
Опасностите за здравето при химическа експозиция ще варират при всеки човек в зависимост от количеството на химичното вещество, с което е засегнат и колко опасно действително е химичното вещество.
Токсични ефекти на химическите вещества
Токсичните ефекти на дадено химично вещество могат да бъдат локални или по-широки. Местните наранявания включват областта на тялото в контакт с химикала. Например, ако разлеете киселина на ръката си, ефектът ще бъде върху ръката ви. По-широките и сериозни наранявания включват тъкани или органи, различни от мястото на контакт, където токсините са били транспортирани през кръвта. Например метанолът, който е бил погълнат, може да причини слепота.
Някои химикали могат да засегнат важни органи. Например, оловото засяга главно мозъка, бъбреците и червените кръвни клетки, а някои разтворители могат да увредят черния дроб и бъбреците.
Важно е да се прави разлика между остра и хронична експозиция и токсичност. Остра токсичност е резултат от еднократна, кратка експозиция. Ефектите обикновено се появяват бързо и обикновено са обратими. Хроничната токсичност е резултат от повтаряща се експозиция за дълъг период от време. Ефектите обикновено са забавени и постепенни и могат да бъдат необратими. Например, острото въздействие на пиенето на алкохол се изразява в напиване, докато хроничният ефект от пиенето на алкохол в продължение на дълъг период от време се проявява в цироза на черния дроб.
Индивидуална чувствителност
Чувствителност на индивидите
Някои хора може да са повече или по-малко чувствителни към определени химикали, в зависимост от няколко фактора, включително хранителни навици, физическо състояние, затлъстяване, медицински състояния, пиене, пушене и бременност.
Особено опасни вещества
Канцерогенни
Много химикали биват оценявани като канцерогенни поради тяхната способност да причиняват рак.
Периодът на латентност за повечето ракови заболявания варира от двадесет до четиридесет години. Рискът от развитие на рак при излагане на канцерогенен химикал се увеличава с продължителността на експозицията и с концентрацията на експозицията.
Всеки, който работи или планира да работи с канцерогенни или предполагаеми канцерогенни вещества, трябва да спазва стриктни указания, за да сведе до минимум експозицията. За дадено вещество раздела за токсикологичната информация в информационния лист за безопасност ще посочи дали веществото се счита за канцерогенно.
