16
юли
Работната среда и условията, които тя поражда имат съществено влияние върху здравословното състояние на работниците и служителите. Поради това ЗЗБУТ и Кодексът на труда въвеждат определени изисквания (медицинско обслужване и санитарно-битово обслужване), с цел превенция на факторите, които могат да доведат до трудови злополуки, професионални заболявания и запазване както на физическото, така и на психическото състояние на служителите и работниците.
Санитарно-битово обслужване
Актуалната нормативна уредба, касаеща санитарно-битовото обслужване се съдържа в глава Х на Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Санитарно – битовото обслужване се отнася до организиране и осигуряване на определени условия на работните места, които имат отношение и влияние върху здравето на работещите, като осигуряване на условия за лична хигиена, питейна вода, подходящи условия за почивка.
В определени случаи терминът санитарен се ползва за определяне на вещи, които се използват в медицината. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 242 – 244 от Наредба №7/1999г., включени в глава Х. Съгласно чл. 242 в зависимост от големината на организацията, вида на работните дейности и честотата на трудовите злополуки трябва да се осигурят една или повече стаи за оказване на първа долекарска помощ. Необходимо е стаите да бъдат осигурени с подходящо оборудване и обзавеждане за оказване на първа долекарска помощ, както да са лесно достъпни при необходимост от използване на носилки (чл. 243, ал. 1).
Също така трябва да са означени с установените за тази цел знаци ( Съгласно чл.243, ал. 2).
Наредба № 7 от 1999г. не дефинира термина „първа помощ”, нито правилата, по които тя следва да се оказва. Не указва и какви трябва да са лесно достъпните средства за оказване на първата помощ. Със Заповед № РД 09-410/13.10.1994г. са утвърдени Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа.
Медицинско обслужване
Чрез спазване на правилата за организиране и оказване на първа долекарска помощ, работодателите формално биха изпълнили задълженията си по чл. 282 от КТ за осигуряване на медицинско обслужване.
В заключение: задълженията на работодателя, съгласно чл. 282 биха се изпълнили когато работодателят:
– Поддържа чиста работната среда и осигурява необходимите условия за спазване наличната хигиена на работещите;
– Осигурява достъпни средства за оказване на първа помощ и те биват означавани с установените знаци;
– Формално задълженията по чл. 282 от Кодекса на труда за осигуряване на медицинско обслужване ще бъдат изпълнени от работодателя със спазване на правилата за организиране и оказване на първа помощ.
Можете да изтеглите правилата за оказване на първа долекарска помощ от тук: Правила
Актуализиран съвременен опис на съдържанието на аптечката можете да изтеглите от тук: Аптечка
Извършване на предварителни и периодични медицински прегледи
Предварителни медицински прегледи
Съгласно чл.287, ал. 1 от Кодекса на труда всички работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични медицински прегледи. Освен в този член, КТ урежда и някои специфични случаи, когато организирането и извършването на предварителни медицински прегледи е задължително. Наредба № 3 за задължителните медицински прегледи е подзаконовият нормативен акт за прилагане на разпоредбата на чл.287 от КТ. Въпреки, че е много остаряла (1987г.) тя все още е действаща.
Съгласно нея, за да може да се прецени годността на лицата, с оглед тяхното здравословното състояние, да изпълняват определени професии или длъжности, за които кандидатстват, е необходимо да бъдат провеждани задължителни предварителни медицински прегледи.
Съгласно чл.287, ал. 2 от Кодекса на труда предварителните медицински прегледи не се заплащат от работодателите. Разходите се поемат от лицата, които кандидатстват за работа с изключение на случаите на чл.140а , ал. 2 от КТ – полагане на нощен труд, когато разходите се поемат от работодателя.
Периодични медицински прегледи
Подзаконовата нормативна уредба, касаеща периодичните прегледи се съдържа в чл. 8 до 29 на Наредба № 3. Съгласно този член задължителните периодични прегледи на работещите се извършват, за да може да бъдат диагностицирани евентуални ранни форми на заболявания и откриване на рискови фактори за възникването на социално-значими и масово разпространени болести.
Задължителните периодични прегледи трябва да бъдат извършвани с определена честота. На тях подлежат всички работници и служители, през цялото времетраене на трудовата им дейност. За работещите лица до 18-год. възраст периодичните прегледите се провеждат ежегодно, за лицата от 18 до 40-год. възраст се провеждат един път на всеки пет години, а за лицата над 40 год. – един път на всеки три години ( Съгласно чл.9). Изключение са работещите, които по време на работата си са в контакт с различни производствени вредности и за тях важат специални правила съгласно чл.10.
В задължението на работодателите е до 30 ноември всяка година, да определят групите служители, които трябва да бъдат прегледани през следващата календарна година.
Въз основа на оценката на риска и условията на труд в организациите, службите по трудова медицина изготвят списък на професиите и длъжностите, които определя работещите, които трябва да бъдат подлагани на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания. Определят се също тяхната честота и вида на специалистите, които трябва да извършат необходимите прегледи и изследвания.
В заключение: задълженията на работодателя, съгласно чл. 287 за медицинско обслужване биха се изпълнили, когато:
– На задължителни предварителни медицински прегледи подлежат лица, които постъпват на работа за първи път, такива които преминават на друга работа (независимо дали в същото или в друго предприятие), която е свързана с вредни фактори и/или с риск от професионално увреждане, както и лицата, които са прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца
– Извършването на предварителните медицински прегледи трябва документално да бъдат отразени (Медицинско свидетелство за работа).
– Периодичните прегледи за лицата от 18 – до 40-годишна възраст трябва се извършват веднъж на всеки пет години, а за лицата над 40-годишна възраст – веднъж на всеки три.
– Работодателят всяка година до 30 ноември, трябва да определи групите служители, които подлежат на прегледи през следващата календарна година.
– Периодичните медицински прегледи се извършват в лечебно заведение или от медицински специалисти.
Службите по трудова медицина не извършват медицински прегледи, но може да подпомогнат организирането и извършването им. Задълженията на Службите по трудова медицина по отношение на медицинските прегледи се свързват със:
– създаването и поддържането на лични здравни досиета на всеки работещ на електронен и хартиен носител;
– издаването на заключения (писмени) за здравословното състояние и пригодността на служителите/работниците за извършване на даден вид работа при започване на работа или след преминаване през периодичните прегледи;
– изготвянето на ежегоден анализ на здравословното състояние на работещите въз основа на постъпилите болничните листи и проведените периодични прегледи през годината.
