Имуществена отговорност на работодателя

27 юни

Имуществена отговорност на работодателя

Имуществена отговорност на работодателя, съгласно чл.200 от КТ.

Имуществената отговорност е специфичен вид гражданска отговорност на работодателя, определена в Кодекса на труда. Съгласно чл. 200 ал. 1 от КТ , работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите от трудова злополука или професионална болест.

Работодателят носи имуществена отговорност за тези вреди, когато са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. По този начин законът дава възможност близките на починалия да получат обезщетение.

За да бъде ангажиран с отговорност даден работодател за изплащане на обезщетение при трудова злополука или професионална болест, следва да са налице следните предпоставки:

Наличие на валидно трудово правоотношение
Наличие на трудова злополука или професионална болест
Настъпване на временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и повече от 50% или смърт на работника или служителя

В случаите на трудова злополука, тя следва да бъде класифицирана като такава и от Националния осигурителен институт да бъде издадено разпореждане за приемане на злополуката като трудова.

Вижте повече в темата: Трудова злополука

Обезщетение за имуществени и неимуществени вреди

На обезщетение подлежат имуществени и неимуществени вреди. Имуществените обхващат, както претърпените загуби, така и пропуснати ползи. Например вредата за служителя (или неговите наследници) може да се изразява в загуба на трудово възнаграждение като средство за издръжка или в заплащане на големи суми за лекарства. В този случай имуществената отговорност на работодателя ще включва и разходи за лекарства.

Законът изисква да се приспаднат внесените осигурителни плащания – пенсия за инвалидност, парични обезщетения за рехабилитация и т.н. От обема на вредата трябва да се приспадне и полученото от работника/служителя от застраховки, които са на негово име – прехвърляне на част от риска върху застрахователя.

Неимуществените вреди (болки и страдания) се присъждат от съда по справедливост.

Намаляване на отговорността на работодателя

Според практиката на ВС, ако за трайната неработоспособност или смъртта е допринесло и друго обстоятелство, отговорността на работодателя може да се намали, но не и да се изключи – тежестта за доказване е за пострадалия/наследниците му.
Работодателят може да поиска отговорността му да се намали, като трябва да докаже, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност ( чл.201, ал.2 КТ).

Например, трудова злополука изразяваща се в пътно-транспортно произшествие, при което пострадалият работник или служител е направил тежки нарушения на правилата за движение по пътищата представлява груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Груба небрежност се отчита, когато работник или служител е съзнавал, че може да настъпят вредни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати или да не се случат. ( чл.11, ал. 3 от НК)

Обстоятелства, изключващи или освобождаващи работодателя от отговорност

Умишлено увреждане на здравето от самия пострадал. Умишленото увреждане на здравето не се приема за трудова злополука.

Ред за осъществяване на имуществената отговорност на работодателя

Редът е съдебен. Работникът/служителят трябва да предяви иск срещу работодателя.

Ако има трети лица, виновни за увреждането, работодателят на свой ред има право да заведе регресен иск съгласно чл.202 КТ. Субекти на регресния иск са работници/служители на същия работодател (напр. длъжностни лица по охрана на труда).