- Правна уредба на доброволческата дейност
Обществените отношения в сферата на доброволческата дейност в България не са законодателно закрепени, въпреки че са налице трайно установени обществени отношения за осъществяване на доброволческата дейности във всички сфери на обществения живот.
Заинтересувани от такава законодателна уредба са най-вече неправителствените организации, които разчитат на доброволческия труд при осъществяване на своята дейност.
През 2006г. беше изготвен проектозакон за доброволчеството, но в последствие беше оттеглен и трябваше да въведе разпоредбите на Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност от 2004 г. (ОВ, L 375 от 23 декември 2004 г.).
Към днешна дата, въпреки че закон за доброволчеството все още не е приет, широко се използва дефиницията за доброволческа дейност, която беше предложена в проектозакона, тъй като никъде няма точно формулирано и официално прието определение, а такова няма и зададено от Европейската комисия (ЕК), тъй като във всяка от страните-членки доброволчеството се разбира по различен начин.
„Доброволческа дейност” е дейност извън трудовите и служебните правоотношения на доброволеца, която се извършва при условията на сключен договор за полагане на труд и/или предоставяне на услуги по собствен избор и без получаване на възнаграждение.
Следва да се има предвид, че доброволческата дейност за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняването на последиците от тях е регламентирана в раздел III от специалния Закон за защита при бедствия.
2. Сключване на договор за доброволческа дейност
Договорът няма изрична правна уредба в законодателството, но по силата на свободата на договаряне е възможно сключването на ненаименовани договори, какъвто се явява и договорът за доброволческа дейност. По отношение на него важат общите норми на гражданското законодателство, където за разлика от трудовото законодателство е допустимо сключването на безвъзмездни договори. Освен това при сключването и определяне на съдържанието му в практиката широко е застъпено използването на насоките от проектозакона.
В същественото съдържание на договора се включват: данните за доброволеца; данните за юридическото лице с нестопанска цел или за органа на местна или държавна власт; описание на дейността, която доброволецът извършва; разпоредби относно застраховката срещу злополука; разпоредби относно неговото времетраене; номер, под който договорът се вписва в книга за доброволците; обучението във връзка с полагането на доброволния труд, ако такова се предвижда; разпоредби относно неговото изменение и прекратяване; условияти при които се заплащат извършени разходи от доброволеца, свързани с осъществяването на доброволчеството (разходи за квалификация и обучение, командировъчни, пътни, дневни, квартирни и други разходи), определяне на правата и задълженията на доброволеца.
Вижте още: Граждански договор или трудов договор
Важно: Гражданските договори не трябва да се използват за заобикаляне на закона и за прикриване на трудови правоотношения, в това число и безвъзмездните граждански договори, какъвто е и договорът за добоволчество. Когато контролните органи на Инспекцията по труда установят, че работна сила се предоставя в нарушение на КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от тях. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, писмени доказателства и т.н. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
3. Безопасни и здравословни условия на труд
В проектозакона изрично беше разписано правото на разбираема и своевременна информация за дейността, във връзка с която доброволеца ще полага доброволен труд, включително информация за рисковете за живота и здравето му, свързани с полагането на доброволния труд и правото на здравословни и безопасни условия на труд.
Но дори и при липсата на тази конкретна нормативна уредба Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението (чл.2, ал1 от ЗЗБУТ). В тази връзка, всички разпоредби на ЗЗБУТ, включително и тези относно провеждането на инструктажи и обучение по БЗР и осигуряването на обслужване от СТМ, се прилагат и за работещите на граждански договор. (Което се подкрепя и от становище изразено от Министерство на труда и социалната политика от 2013/09/23.
Ето защо, препоръчително е в съдържанието на договора за доброволческа дейност да се разпишат правата и задълженията на страните във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
