В Държавен вестник, брой 62 от 05.08.2022 г. беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като промените влязаха в сила, считано от 01.08.2022 г.
С промените в националното ни законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2019/1152/ЕС за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и на Директива 2019/1158/ЕС за равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.
По-долу представяме обобщение на по-важните промени:
Изменен е чл. 66, ал. 5 относно изменение на трудовото правоотношение и срока, в който работодателя е длъжен да предостави на служителя писмена информация – срокът е съкратен. Новият текст е:
(5) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.
В старата редакция можеше до 1 месец след влизането на изменението в сила да бъде предоставена информацията. Целта е информацията да стане известна на служителя своевременно, за да се гарантира нужната степен на прозрачност по отношение на условията на труд и да се избегнат възможните трудови спорове.
Изменен е чл. 70, ал. 1 – срокът за изпитване. Въведен е срок за изпитване от 1 месец, ако за работата е за определен срок по-кратък от 1 година. Новият текст е:
Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
Изменен е чл. 111 – допълнителен труд при друг работодател. Новият текст е:
Чл. 111. Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Старият текст беше “освен ако не е уговорено друго” и това даваше възможност за въвеждане на пълна забрана за полагане на допълнителен труд при друг работодател. С изменението работодателите по основното трудово правоотношение ще могат да ограничат служителя единствено в случаите, когато допълнителната работа води до риск за компрометиране на търговските тайни на работодателя или ще доведе до конфликт на интереси при изпълнение на работата.
Изменен е чл. 119 – относно изменението на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Въведени са три нови алинеи. Новият текст е:
Чл. 119. (1) Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.
(2) Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време.
(3) Когато е уговорен срок за изпитване, работникът или служителят може да предлага изменение на трудовото правоотношение по ал. 2 след изтичането на срока за изпитване.
(4) Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение по ал. 2, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година.
Изменен е чл. 127
Създават се задължения за работодателя да запознава служителя с правилата и процедурите за определяне на индивидуалната работна заплата, да осигурява информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор съгласно разпоредбите на КТ, както и информация за осигуряваните от работодателя обучения, свързани с поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения. Промените имат за цел гарантиране правото на служителя да получава пълната информация относно условията на трудовото правоотношение, което е предпоставка за по-голяма удовлетвореност от работата, както и за избягване на трудови спорове.
Създаден е нов чл. 164в – отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).
С цел да се осигури правото на парично обезщетение по време на ползването на отпуска, се въвеждат и съответни промени в Кодекса за социално осигуряване. С изменение в Закона за здравното осигуряване, се урежда и здравното осигуряване на лицата, ползващи този вид отпуск, като вноската за периода на отпуска е за сметка на работодателя.
Отпускът ще бъде в размер на 2 месеца, като е предвидена възможността той да се ползва наведнъж или на части.
Изменен е чл. 167б ново е заглавието, а именно “Права на работника или служителя за съвместяване на трудовите и семейните задължения” – най-общо право на работника, който е родител на дете до 8 –годишна възраст писмено да предложи изменение в трудовото правоотношение (разпределение на работното време, работа от разстояние и др.), така че да съвмести служебните и семейните си ангажименти.
Изменен е също чл. 173а, ал. 1 Новият текст е:
Чл. 173а. Когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.
С въпросното изменение се премахват съществуващи сега противоречия с общата уредба на платения годишен отпуск, като изрично се посочва, че работодателят може едностранно да предостави ползването на отпуск дори когато служителят не е придобил минимално изискуемия 4-месечен трудов стаж за възникване на правото на ползване на платен годишен отпуск.
Изменен е чл. 228а – има нова ал. 2.
С допълнение в чл. 228а от КТ изрично се регламентира, че всички разходи, свързани с обучението за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на служителите, са за сметка на работодателя, когато задължението му за осигуряване на обучението произтича от нормативен акт, колективен трудов договор или от споразумение между страните по трудовото правоотношение.
Важно: Прегледайте Правилника за вътрешния трудов ред във вашата компания, тъй като може да се налагат промени или допълнения, свързани с новите изменения в Кодекса на труда в зависимост от това колко подробно е разписан.
