В края на м.юли в медиите беше съобщено, че Министерският съвет е одобрил законопроект за промени в Кодекса на труда. Самият проект е публикуван на страницата на МТПС, където можете да се запознаете с него в несъкратен вид.
Според законодателния процес одобрения закон следва да се изпрати на президента за издаване на узак за обнародване в държавен вестник.
Конкретните предложения за усъвършенстване на нормативната уредба са:
– създаване на нов чл. 2а от КТ относно двустранното сътрудничество, в който изрично да се регламентира задължението на държавата да насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между социалните партньори и целите, към които следва да се насочват усилията в тази област.
– допълнение в чл. 3в, ал. 1 от КТ, с което се разширява кръгът на въпросите, по които може да се иска мнението на Националния съвет за тристранно сътрудничество, без да е ограничено тристранното сътрудничество единствено до предложените проекти на нормативни актове в тази област.
– изменения и допълнения в чл. 51б от КТ, с които се усъвършенства процедурата по разпростиране на сключените отраслови или браншови колективни трудови договори. Предлага се разпростирането да става по общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, отправено до министъра на труда и социалната политика, без да е необходимо самият колективен трудов договор да е сключен от между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша. За да се гарантира взаимното зачитане на интересите и консенсуса при предприемането на тези действия министърът на труда и социалната политика ще е задължен да поиска становището на всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище. Поради обстоятелството, че разпростреният колективен трудов договор или отделните негови клаузи има действие спрямо работниците и служителите, които работят в предприятия, обхванати от съответния отрасъл или бранш, се предвижда разпростирането да се извършва със заповед на министъра на труда и социалната политика, която да се публикува в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Разпростреният колективен трудов договор или отделните негови клаузи, ще се публикуват на интернет страницата на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ в тридневен срок, след като е публикувана заповедта на министъра за разпростирането му. Регламентирането на ясна процедура за разпростирането има за цел да гарантира правата на заинтересованите лица. Промяната в процедурата ще подпомогне за прилагането на механизма на разпростиране, който има за цел да повиши покритието на колективното договаряне, да осигури по-благоприятни условия на труд за повече работници и служители, както и да гарантира по-справедлива конкурентна среда между работодателите.
– изменение в чл. 53, ал. 3 от КТ, с което ясно се регламентира процедурата по вписване на колективните трудови договори. Те ще се вписват в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Колективните трудови договори по отрасли и браншове, се предвижда да се вписват в централен регистър на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, поради обстоятелството, че могат да се отнасят до работодатели, които осъществяват дейността си в различни области на страната.
– изменение и допълнение в чл. 57 от КТ, с което се регламентира възможността за включването на клауза в колективния трудов договор относно присъединителна вноска на работници и служители, които не са членове на синдикалната организация, страна по него.
– изменения и допълнения в чл. 142 от КТ, с които се предлага периодът на сумираното изчисляване на работното време да е от 1 до 4 месеца, като целта е да се гарантира равномерен трудов процес и по-лесна отчетност. Предвижда се периодът на сумираното изчисляване за определени дейности да се удължава до 12 месеца чрез механизма на колективното трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш. Конкретните дейности, при които е възможно удължаването на периода, ще бъдат определени в наредба при спазване на изискванията на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време и след консултация със национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
– изменения и допълнения в чл. 146 от КТ, с които се дава възможност чрез механизма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово равнище да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Запазват се установените в КТ ограничения за полагане на извънреден труд само при определени хипотези, както и за продължителността му в рамките на месец, седмица и два последователни работни дни. С приемането на предложението ще се запази и продължителност на извънредния труд до 150 часа за една година, което ще се прилага, ако не е договорен по-голям размер в колективен трудов договор на браншово и отраслово ниво.
– изменения в чл. 10 от КТ, с които да се регламентира по ясен начин, че приложимия закон към трудовите правоотношения с международен елемент е КТ, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
– изменения и допълнения в чл. 107т от КТ, с които да се установи задължение на предприятието ползвател да уведомява предприятието за временна работа за командироването на изпратения работник не по-късно от пет работни дни преди командироването. Така ще се гарантира възможността на предприятието, което осигурява временна работа, да изпълни всички изисквания във връзка с командироването на работника или служителя, произхождащи от националното и европейското законодателство. Предложението е свързано и с въвеждане на изискванията на Директива 2018/957/ЕС, която определя по безспорен начин задълженията и отговорността на предприятието, което осигурява временна работа при командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
– изменение в чл. 121а, ал. 6 от КТ, с които се гарантира, че размерът на трудовото възнаграждение, на което имат право командированите и изпратените в България работници и служители, е не по-малък от този на работниците и служителите, полагащи труд трайно на територията на страната. При формирането на това възнаграждение се включват всички задължителни елементи, които са част от брутното трудово възнаграждение, съгласно българското законодателство. По този начин се въвежда и изискването на Директива 2018/957/ЕС, която установява принципа за еднакъв размер на възнаграждението за еднаква работа, извършвана на територията на една и съща държава, при командироване на работници и служители в рамките на общия пазар на Европейския съюз.
– допълнение в чл. 114 от КТ, с което изрично да се определи, че трудов договор за работа през определени дни от месеца може да се сключва от работника или служителя с работодателя, при който работи, само за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По този начин се ограничава възможността да се „заобикалят“ изискванията за ограничаване на извънредния труд и за заплащането му с увеличение, като се извършва една и съща работа през определени дни от месеца по два трудови договора между едни и същи страни.
– допълнение в чл. 114а от КТ, с което се включват тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които могат да наемат работници за един ден за извършване на краткотрайна селскостопанска работа.
– изменение в чл. 139, ал. 5 от КТ, съгласно което министърът на труда и социалната политика ще определя редът за установяване на задължението за дежурство и време за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му. Отпада задължението министърът да определя отделни категории работници и служители, които имат задължения за дежурство и време на разположение, поради факта, че това правомощие не отговаря на съвременните индустриални отношения. Предлаганата промяна ще позволи на работодателите да преценяват конкретните длъжности, които ще имат задължение за дежурство и време на разположение в предприятието, като при въвеждането им ще трябва да спазват общите изисквания на законодателството.
– изменение в чл. 140, ал. 3 от КТ, съгласно което работодателят е длъжен да осигурява безплатна храна на работниците и служителите, които полагат нощен труд. Целта е да се гарантира по-голяма гъвкавост при осигуряване на безплатната храна, в т.ч. предоставяне на ваучери или пари, като се взема предвид мнението на работниците и служителите.
– изменение в чл. 155, ал. 2 от КТ, с което се намалява минимално изискуемия трудов стаж за придобиване на правото на ползване на платен годишен отпуск от 8 на 4 месеца за работниците и служителите, които постъпват за първи път на работа.
– допълнение в чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, с което се изключва възможността работодателят да прекрати трудовия договор на учител поради придобиване на право на ранно пенсиониране по реда на чл. 69в от КСО. Така прекратяването на трудовия договор при придобиване правото на ранно пенсиониране ще е в зависимост единствено от волята на лицата, които се осигуряват в Учителския пенсионен фонд.
– допълнение в чл. 351, ал. 2 от КТ, съгласно което за трудов стаж ще се признава и времето, през което работникът или служителят е работил в международна организация, в която Република България членува.
– създаване на нова т. 22 в § 1 от допълнителните разпоредби на КТ, с която се въвежда легално определение на понятието „системни нарушения на трудовата дисциплина”. За такива ще се приемат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането му не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. Предлаганата легална дефиниция е съобразена с правната теория и богатата съдебна практика по този въпрос. По този начин ще се намалят затрудненията при упражняване на права и законни интереси на страните по трудовото правоотношение, когато се налага най-тежкото като вид наказание – дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
– изменение в чл. 413, ал. 3, т. 2 от КТ, с което се намалява минималния и максималния размер на административната санкция при извършване на повторно нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като се предвижда имуществената санкция да е от 15 000 до 20 000 лв., съответно глоба от 5000 до 10 000 лв. По този начин се намалява широкият диапазон между минимум и максимум на наказанията както при квалифицирания състав, така и при сравнението му с размера на санкцията, предвидена за нарушение, което е извършено за първи път. Също така, се осигурява съпоставимост на размера на санкцията за повторно нарушение на други разпоредби на КТ.
– изменение и допълнение в чл. 414 от КТ, като се заличава алинея 2 и се създава нова алинея 4, с която да се определи, че при повторно нарушение, свързано с разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и за нарушения, свързани с недекларирания труд, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Така ще се отстрани констатираната празнота в КТ, която не предоставя възможност да се налага по-висок размер на санкцията, за извършени нарушенията при наемане на работа на работник или служител, когато той е без предварително сключен писмен трудов договор или без да е регистриран трудовия договор в срок. Целта е да се гарантира правилното функциониране на пазара на труда и да има по-висока превенция спрямо този вид нарушения, които съществено ограничават правата на работниците и служителите и водят до нелоялна конкуренция между работодателите.
– изменение в чл. 415, ал. 1 от КТ, с което се определи санкция за неизпълнение на всяка наложена принудителна административна мярка, а не само на предписание. Така ще се гарантира превантивната роля на контролната дейност, като няма да се ограничава възможността за налагане на санкция, когато принудителната административна мярка е свързана със спиране на дейността на предприятия, производства и обекти, на незаконни решения или нареждания на работодатели и други, предвидени като изрични правомощия на контролните органи в чл. 404, ал. 1 от КТ.
– създаване на нова ал. 2 в чл. 415 от КТ, с която се установява квалифициран състав за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган по чл. 405а, ал. 4 от КТ, като се предвиди, че нарушителят в този случай се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 2 500 до 15 000 лв. По този начин ще се гарантира изпълнението на задължителните предписания на контролните органи, свързани със сключването на трудов договор, когато се установи при проверка използването на недеклариран труд. Сключването на трудов договор и съответното легализиране на труда на работника или служителя е важно, за да се ползват всички права, предоставени от трудовото и осигурителното законодателство.
– създаване на нова ал. 3 в чл. 415 от КТ, с която се определя квалифициран състав за нарушение, изразяващо се в неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. В този случай нарушителят, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2 500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Задължението за оказване на съдействие на контролните органи има за цел да се изясни конкретната фактическа обстановка и да се съберат и оценят всички доказателства. Неоказването на съдействие от страна на работодателя в повечето случаи има за цел да прикрие или да попречи за установяването на извършено нарушение, съответно да препятства налагането на наказание. Определянето на по-висок размер на санкцията за неоказване на съдействие има превантивна цел.
– изменение в чл. 415а и чл. 415б КТ, с което се определя тридесетдневен срок за внасяне на наложена санкция от контролните органи, като след изтичане на този срок ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. По този начин ще се установи еднакъв срок за плащане на наложена имуществена санкция или глоба и еднакъв срок за възникване на задължението за плащане с лихва, който да не зависи от броя на дните в месеца.
– създаване на нов чл. 415в1 от КТ, с който се установява повишен размер на административната санкция за системни нарушения, свързани с свързани с използването на недеклариран труд (чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от КТ), както и за неизплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения (чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 от КТ). Изброените нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и нелоялна конкуренция, поради което притежават висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от едно и също лице. За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. Във връзка с определянето на квалифициран състав на системни нарушения в чл. 416, ал. 11 от КТ се предлага да се регламентира, че системни нарушения са три или повече нарушения от един и същи вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в период от три години. Това ще гарантира правилната квалификация на извършените системни нарушения на трудовото законодателство. Предложението е съобразено с наказателноправната доктрина и аналогичните административнонаказателни разпоредби в действащото законодателство.
– изменения и допълнения в чл. 415г от КТ, с които се намалява минималният размер на санкцията при сключване на споразумение при установено нарушение на трудовото законодателство и се ограничава възможността такова споразумение да се сключва при повторни и системни нарушения. Предвижда се размерът на санкцията при сключване на споразумението да не е по-малко 70 на сто от минималноустановената в съответната санкционна разпоредба. Предложението има за цел да се облекчи процедурата по сключване на споразумения за нарушения на трудовото законодателство и да направи приложим на практика механизъм за по-бързо администриране и събиране на административни санкции. Допълването на процедурите за събиране на вземания от административни санкции с облекчения ще способства за повишаване на събираемостта на глобите и имуществените санкции.
Със законопроекта се предлагат и промени касаещи някои правно-технически несъответствия в отделни разпоредби (§ 12, § 17, § 18, § 19, § 20, § 23 и § 24 от ЗИД на КТ). Конкретните предложения и цели в тази връзка са:
– изменения в чл. 139а, ал. 5 и 6 от КТ, с които думите „по ал. 3“ се заменят с думите „по ал. 4“. Целта е по безспорен начин да се гарантира на работниците и служителите, за които е установен ненормиран работен ден, правото на почивка след изтичането на редовното работно време и на непрекъсната междудневна и седмична почивка.
– промени в чл. 230, 232, 233 и 233б от КТ, с които се премахват думите „под условие“, за да е ясна същността на трудовите договори с условие за обучение по време на работа и да не е необходимо тя да се извежда по тълкувателен път.
– промени в чл. 352, ал. 1 от КТ и чл. 354, ал. 1 от КТ, с които се определя, че се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил времето по трудово правоотношение, когато на трудоустроения работник или служител или на бременната работничка или служителка не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи.
Целия законопроект можете да изтеглите тук: Проект ЗИД на Кодекса на труда (.docx)
