В условията на пандемия от SARS-COV-2 (COVID – 19) всички работодатели, развиващи дейност на територията на Р.България, са задължени да организират работна дейност при осигуряването на максимално възможна защита на здравето на работещите.
Основните задължения на работодателите по спазване противоепидемичния режим и организация на работните процеси са описани в заповед РД-01-609/ 21.10.2020 на министъра на здравеопазването. Мерките, препоръчани в тази заповед, са абсолютно задължителни, и изпълнението им ще се контролира от РЗИ и Д“ИТ“.
Регионалните здравни инспекции (РЗИ), като контролни органи на Министрество на здравеопазването, са натоварени с основната задача по организацията и контрола на противоепидемичните мерки за ограничаването на пандемията. Част от тези контролни дейности може да бъде ориентирани и към работодатели, при условие, че на работните места се откриват огнища на SARS-COV-2 (COVID – 19). В такъв случай се задейства План-програма за дейности, препоръчани на работодателя от СТМ въз основа на рекомендациите от МЗ. Един от елементите на този план е тестването на контактните лица.
Въпреки че в нормативните документи няма написано директно задължение на работодателя за тестването на контактните лица, такова задължение може да му бъде вменено с предписание от контролния орган на МЗ – РЗИ. Получавайки подобно предписание, работодателя е задължен да определи кръг от контактните лица и да осигури тестването им за SARS-COV-2 (COVID – 19).
Начините за тестването са следни:
1. PCR – изследвания за доказване на SARS-COV-2 (COVID –19) инфекция чрез PCR (Polymerase Chain Reaction) метод, който към момента е приет за „златен стандарт“ в лабораторната диагностика на този патоген.
За изследването се взимат носен и гърлен секрет със стерилен тампон.
Срокът за получаване на резултати е 48 до 72 часа в зависимост от необходимостта от потвърждаване на положителните резултати и натовареността на лабораторията.
Важно е да се знае, че това изследване при безсимптомни пациенти е вероятно да даде отрицателен резултат, дори и при налична инфекция, защото в началото на заболяването броят на вирусните частици може да е недостатъчен.
2 . Пул-тестове – групови изследвания по методика PCR. Когато се прави пул, на всеки клиент се взема отделен материал. Част от този материал се смесва в обща проба и се пуска за изследване. Ако пулът е отрицателен, лабораторията издава негативни резултати на всички, чиито проби са били смесени. Ако обаче е положителен, не е ясно точно кой от групата е позитивен за COVID-19, затова с останалата част от пробите се пуска индивидуално PCR изследване, което може да даде категоричен отговор кой от всички е носител на вируса.
Има обаче един деликатен момент – лабораторията не може да задължи хората, чиито проби са в пула, да се тестват индивидуално. Ако клиентите не пожелаят, е невъзможно да се установи кой точно е заразеният (или заразените) в групата и проследяването им спира дотук. Ако все пак пожелаят – тогава се установяват позитивните, лабораторията подава „бързо известяване“ към РЗИ, които стартират епидемиологично проучване и карантинират съответните лица, а данните на позитивните се подават в националната информационна система.
3. Тестване на кръвни проби за откриване на IgM и IgG антитела срещу SARSCoV2 за имунна реакция на организма към инфекцията с вируса (метод ECLIA), който е по-надежден от „бързите“ тестове.
В резултата се отразява присъствието (положителен) или отсъствието (отрицателен) на двата класа антитела и се дава съответната интерпретация.
ВАЖНО Е ДА СЕ ЗНАЕ: нито един от посочените методи не може да бъде 100% информативен и сигурен. Изследванията се правят, за да ограничи кръга на контактните лица. Те не могат да се правят самоцелно или с „профилактична“ цел.
Основните методи за профилактика са посочени в заповед РД-01-609/ 21.10.2020 на МЗ.
