Въздействието на монотонната работа може да се разглежда през няколко различни аспекта.
Множеството медицински проучвания,показват пряката връзка между монотонната работа и развитието на мускулно-скелетни увреждания.
Друга линия на изследвания са фокусирани върху монотонната работа като отговорна за работната мотивация, удовлетвореност и ангажираност с организацията.
И не на последно място, монотонната работа се разглежда като един от психологическите стресори в работната среда.
Какво е двигателно-монотонна работа
Двигателно – монотонната работа е повтаряща се работа, свързана с извършване на една и съща проста операция отново и отново. Повтарящата се работа се състои от операции, които са сходни по дължина и необходима сила или физическо действие за извършване на операцията.
За монотонна работа обикновено се счита всяка задача, при която всяка операция отнема по-малко от 30 секунди или включва повтаряне на едни и същи действия повече от половината от времето, независимо от продължителността на операцията.
Повтарящата се работа се среща най-често в промишления сектор, строителството, селското стопанство и сектора на услугите.
Примери за двигателно-монотонна работа са дейности, свързани с ръчна опаковка, поточна линия, въвеждане на данни на компютър и други. При работата участват основно пръстите, дланите, китките и предмишниците.
Нормативна уредба
Съгласно чл. 4 от Закона за здравословни и безопасно условия на труд, работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите като спазва определени принципи. Изрично е записано изискването за “приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия”
Чл. 219 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасно условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване също изисква трудовата дейност да се извършва при оптимална организация на работните движения и работната поза с цел предотвратяване на продължителното статично мускулно напрежение и ограничаване на двигателно-монотонната дейност.
Съгласно Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска работодателят има задължение да извършва оценка на риска и да въвежда превантивни мерки за съществуващите рискове. Избраните мерки следва да избягват рисковете, ако е възможно, и да адаптират работата към работника.
Към избягването и подобряването на здравословните и ергономичните условия на работата, свързана с монотонна работа, отношение има и Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Монотонната работа като фактор за развитие на мускулно-скелетни увреждания
Свързаните с работата мускулно-скелетни увреждания засягат гърба, шията, раменете и горните и долните крайници. Те обхващат всякакво увреждане или нарушение на опорно-двигателния апарат. Здравословните проблеми варират от незначително неразположение и болка до по-сериозни заболявания, изискващи почивка или медицинско лечение. При повечето хронични състояния резултатът може да бъде трайно увреждане и загуба на трудоспособност.
Повечето свързани с работата мускулно-скелетни увреждания се развиват в течение на продължителен период от време. Обикновено различните рискови фактори действат в комбинация с организационните и психосоциалните фактори, както и индивидуалните фактори.
Рисковите фактори, от монотонна работа, включват:
- работна поза;
- колко пъти трябва да се повтори дадено действие;
- продължителността на операцията;
- необходимостта от използване на сила;
- захват при изпълнение на дадената операция;
- усукване на китката;
- механично натоварване на ръката;
- студ и вибрации;
- личностови черти (като възраст, пол, телосложение или неопитност).
Монотонната работа като фактор за психологичен стрес
Монотонната работа причинява промяна във функционалното състояние на централната нервна система. В условията на монотонна работа настъпват различни промени:
- Удължаване на времето на зрителните двигателни реакции;
- Намалено ниво на будност;
- Нарушена способност за превключване на вниманието;
- Промяна в биологичните ритми.
- Монотонната работа също причинява промени в различни вегетативни функции. Пулсът се намалява с 20-30%. Намалено кръвно налягане, дихателна честота и др.
В допълнение към физиологичните промени, монотонната работа води до промени в психологическото състояние на работника. Най-типичните от тях са чувство на скука, апатия, сънливост, ситост, разсейване на вниманието, раздразнителност, недоволство от работата и т.н. Работещи, чиято работа е интересна за тях, проявяват по-малко безпокойство и имат по-малко здравословни оплаквания, отколкото техни колеги, заети с по-безинтересна работа. Монотонната работа развива у човека усещане за празнота, безсмисленост на съществуването. За такъв работник времето се влачи безкрайно бавно, което се явява причина за психично натоварване.
Влошаването на функционалното състояние на служителя под влияние на монотонната работа води до намаляване на неговата надеждност. Качествените и количествените показатели на работата намаляват, а дефектите на продукцията се увеличават. Изключително опасно последствие от състоянието, до което води монотонносттта е възможността за нараняване. Особено опасни професии в това отношение са водачите на превозни средства, машинисти на влакове, оператори на различни контролни пунктове, диспечери на летищата и т.н.
Вижте още: Видео: Стрес на работното място
Превантивни мерки
Най-ефективният начин за премахване на напрежението, причинено от повтаряща се работа, е да се автоматизират монотонните операции. Ако това не е възможно, натоварването на служителите може да бъде намалено чрез организация на работната среда и въвеждане на определени процедури.
Мерките могат да обхващат следните области:
- Разположение на работното място: приспособяване разположението на работното оборудване, за да се подобри работната поза.
- Оборудване: избор на оборудване, което е проектирано ергономично и пригодно за изпълнение на конкретната работа.
- Задачи: промяна на работните методи или инструменти.
- Управление: планиране на работата така, че да се избягва повторяемост на движенията или задържане в неудобна поза. Планиране на почивки, ротация на работните места или преразпределение на задачите.
- Организационни фактори: разработване на политика относно мускулно-скелетните увреждания за подобряване на организацията на работа и психосоциалната работна среда и укрепване на здравето на мускулно-скелетната система.
Превантивните действия следва да бъдат съобразени и с технологичните изменения на оборудването и цифровизацията на работните процеси, както и със свързаните изменения на начините на организиране на работата.
Действията следва да се съсредоточат върху първичната превенция, но и върху мерките за свеждане до минимум на сериозността на всяко нараняване. Важно е да се гарантира, че всички работещи получават подходяща информация, образование и обучение относно здравето и безопасността на работното място и знаят как да избягват специфични опасности и рискове.
Вижте още: Видео: Опазване на здравето при работа с видеодисплеи
